Тежко болен, влязъл в библиотека, за да си вземе книга за четене. Предложили му "Мъртви души" на Гогол.
- Не, не! В моето състояние не ми се чете за никакви мъртви! Нямате ли нещо за живите?
- Да, имаме. Например "Живия труп".
- Скъпи, нали очите ми са сини като небето?
- Ъхъ.
- И устните ми са алени като рози!
- Ъхъ.
- Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!