Вицет — Смолян

Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика: — Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях… — Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!

Разни 03.10.2017 2,064 прегледа

Следващ →

Още вицове

Съпрузи пътуват в претъпкан автобус. Жената настойчиво заглежда стоящият до нея мъж. Внезапно той се обръща и възмутено казва: - Как си позволявяте да ме обарвате! Съпрузите слизат на следващата спирка. - Скъпи, кълна ти се, че не съм го докосвала изобщо! - казала съпругата. - Вярвам ти скъпа - отговаря съпругът - аз бях... Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. - Петърчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? - Шшшшт! Пратили две кучета и една блондинка в космоса. На всеки час - повикване от земята: - Шаро! - Бау! - Натисни червеното копче! Шаро натиска червеното копче. След още един час: - Черньо! - Бау! - Натисни синьото копче! Черньо натиска синьото копче. След още един час: - Блонди! - Бау! - Недей ми лая ами нахрани кучетата и не барай нищо! - Изгубих си кучето, оплаква се една възрастна дама на приятелката си. - Ами, пусни обява, съветва я другата. - Няма смисъл, то не може да чете! Родителите на Иванчо си говорят: - Абе, жена, откакто почнахме да му даваме по десет лева за шестица, нашия почна само шестици да носи. Какво мислиш? - Мисля, че вероятно си ги делят с учителите.