Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 17°
- Скъпа моя! - възкликва съпругът след като се завръща от отпуска. - Ти си всичко, което ми остана на този свят! - Боже мой! Нима си потрошил колата?!
Семейни 9,627 прегледа
Следващ →

Още вицове

Офис на фирма. Работният ден е приключил, навън вече е тъмно. В офиса са останали само двама - красива секретарка и един счетоводител. Изведнъж счетоводителят казва: - Иванова, я загаси лампата. - Стига, бе, Петров, как може да ми правиш такива предложения? - Моля те, бе, Иванова, моля те, загаси я. - Петров, ти си полудял. Как не те е срам? Счетоводителят става и с отривисто движение гаси лампата. - Помощ, охрана... - разписква се секретарката. - Стига вика, Иванова! Я по-добре погледни! Виж какъв часовник имам - в тъмното свети ... Чукча пътува в автобус. На една от спирките се качва негър. Чукчата изненадан извиква: - Ха, обезяна!! Негърът възмутен реагира: - Я не обезяна! Чукчата още по изненадан: - Ха, она говорит! Съпруг на една блондинка се връща вкъщи и какво да види - в хола се разхожда разкошната им ангорска котка, само че цялата обръсната. - Какво става тук скъпа с котката? - Ми ти нали ми каза снощи да обръсна котето, защото е станало много рощаво. Съдебен процес за кражба. Адвокатът на обвиняемия се изправя пред съда и казва: - Ваша чест, както е известно, моят довереник е откраднал златно колие от бижутериен магазин. Но, ваша чест, тази кражба е извършена от неговата ръка, защо тогава той трябва да носи отговорност за действията й? Съдията се усмихва ехидно, удря с чукчето по масата и казва: - Съгласен съм с вас. Осъждам ръката на обвиняемия на три години поправителен труд в затвора. Вашият довереник може да си избере - да я последва в затвора или не. Решението си е негово. Адвокатът се усмихва още по-ехидно, отива при подсъдимият, сваля изкуствената му ръка, оставя я на масата на съдията и двамата с крадеца си тръгват..... В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява: - Край! Не мога повече! Напускам! - Защо, Костов?!? Какво се е случило? - Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...