Тиха вечер в Резиденцията на Консула. Елегантни двойки се придвижват в такт с нежна валсова музика. Внезапно вратата на балната зала се отваря с трясък и вътре нахлува ревящ от възторг безкомпромисно пияният Поручик Ржевски. С опитни хватки си запробива път към множеството към една млада, руса и красива дама в бяло, ревейки по пътя:
- Ах, Наташа, Наташенка! Да знаете какъв виц ми казаха! Ще Ви паднат циците от смях
Наташа се обръща по посока на гласа с руменина от притеснение по бледите бузи. Поручик Ржевски рязко спира пред нея и с разочарован глас казва:
- О! Явно вече са Ви го казали!
Наташа пита поручик Ржевски:
- Поручик, а Вие някога обичали ли сте?
- Ами… ебал съм.
- Фи, поручик, аз говоря за човешка любов…
- И с хора съм го правил.
- Ах не, говоря за чистата любов.
- И това е било, особено в банята.
- Вижте, все пак имам предвид онази висока любов…
- И на задна прашка на камбанарията съм го правил.
- Поручик, говоря за любовта за цял живот!
- Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…