Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 15°
Българският хит за "Евровизия 2007" КОГАТО БЯХ МИНИСТЪР... Текст: народен Музика: народна Изпълнява: Р.Овч. с оркестър "Позитано" Когато бях министър и сделките въртях, бях много благодарен, че не съм сиромах... Щом трупнехме милиони, изкарвах ги навън и се правех на ударен, подпрян на някой пън. А времето бе сладко, да трупаш капитал и никога по-гладко не съм ни ял, ни крал!
Семейни 3,588 прегледа
Следващ →

Още вицове

Професор имал изпит по труден предмет. Цяла нощ някой му звъни през половин час по телефона - "Спиш а, спиш, пък аз чета ли чета." На следващия ден неспал професора провежда изпита. - Какво прави снощи? - Четох. - Двойка. Следващия. - Какво прави снощи? - Четох. - Двойка. Следващия. - Какво прави снощи? - Спах. - Тройка. Следващия. В чест на 200-годишнината от рождението на Гогол, на стената на дома на писателя, поклонник написал думата «Вий». Само с две грешки... ВИЙ Х@Й На път за църквата младоженци катастрофират и попадат право а Рая на среща с Бог. - Господи, ние все пак много се обичаме и държим да се оженим - молят младоженците. - Тук вие сте първите с такава молба - размишлявал на глас Бог, поглаждайки брадата си - ще трябва да помисля. И докато го казал, изчезнал. Нямало го три седмици. След три седмици се врънал. Водел и свещеник със себе си. Венчали ги. Минало време - младоженците пак недоволни. - Господи, в Рая бракът е абсолютно ненужен! Не може ли да се разведем? - Абе, вие луди ли сте, бе - казал Бог - цели три седмици ми трябваха да намеря поне един свещеник в Рая. Можете ли да си представите колко време ще ми трябва да намеря адвокат... Мотоциклетист блъска джебчия на улицата и бяга от местопроизшествието. Към пострадалия приближава полицай. - Запомнихте ли му номера? - Не, - хрипти джебчията, - но това му е портфейла. Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...