Събота, 10 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 11°

Разни

Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа
Млад мъж върви унил по улицата. Среща го приятел. - А бе Пешо що си толкова кахърен, какво си увесил нос. - Оох Киро не само нос съм увесил. В последно време хич не ми върви с жените. Нещо не ще да става работата. - Нямаш проблем приятел. Отиваш на пазара, на сергия номер 13 един циганин продава всякакви илачи. Чувал съм, че оправял всякакви болки. Отишъл Пешо право при циганина и му казва каква е работата. - Спокойно бе бате, ето ти тези чехлички. Като ги обуеш, колкото пъти искаш, толкова ще можеш. Пешо начаса обува чехличките, че като скочил, че като грабнал циганина... - Бате, батееее, обул си обратно чехличкитееее...
Оценка 5 от 1 гласа