- Как си научила мъжа си да се прибира толкова рано? — Много лесно. Прибира се за пореден път късно вкъщи, а аз се обаждам от стаята: „Пешо, ти ли си?“ — А, той? — А, той е Иван.

Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва: — Мамка й, вече е пристигнала…

Говорят си двама шефа: — Как е твоята разкошна секретарка? — За съжаление напусна. — Какво е станало? — Веднъж влезе неочаквано в кабинета ми и ме завари като целувах жена си…

Съдията: — Следващият, който прекъсне заседанието, ще си отиде в къщи! Подсъдимият: — Ура!

- Скъпа, толкова те обичам? — Защо не си ми го казвал по-рано? — Откъде да знам, че ще спечелиш зелена карта.

Момче се връща в къщи и баща му го пита: — Обичаш ли майка си? — Да – отговаря детето. — Оставил съм ти малко в хладилника.

Той: — Всеки път, когато ми се усмихнете ми се ще да дойдете при мен! Тя: — О, още един ласкател! Той: — Не, зъболекар!

Клиент към келнер: — Какво означава диетична пица? — Обикновена пица, която ще изядете заедно с мен.

Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: — Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. — Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: — Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!

При търговец на кучета идва човек: — Кучето, което ми продадохте преди седмица умря! — Странно, при мен никога не е правило така.

Бащата, сърдито: — Иванчо! Обясни ми, защо имаш двойки по всички предмети, освен по география?! Иванчо: — По география още не са ме изпитвали…

Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит. Явила се тя и изпитващият я пита: — Колко е 2+2? — 6. От залата се чува хор: „Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс.“ — Добре де, колко е 2+2? — 5. От залата се чува хор: „Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс.“ — Този обаче е последен. Колко е 2+2? — 4. От залата се чува хор: „Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс.“

Туристи на рецепцията в хотел: — В брошурата пишеше: “Няма фризьор в хотела”. Ние сме фризьори, дали не може все пак да ни настаните тук?

Малко преди гражданското: — Скъпи, трябва да ти призная, че не умея да готвя! — Не се безпокой, скъпа, няма да ти се налага, аз пък не умея да изкарвам пари…

В къщата на един борец избухнал пожар. Той, заедно с цялото си семейство, излязъл на улицата и докато гледал как гори къщата му, извикал: — Библиотеката ми! Забравих да я взема! — Ти имаш само три книги – казала жена му. — Да, – отговорил борецът – ама двете още не ги бях дооцветил.

Между пияници: — Пешо, ти като отваряш вратата на кенефа, лампата светва ли? — Не, паля я с ключа. — Значи пак съм ти пикал в хладилника…

Между адвокат и клиент: — Ще поемете ли защитата ми? Плащам веднага в брой ! — В какво Ви обвиняват? — В подправка на парични знаци.

В час по математика: — Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. — Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.

Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!

- Какво е бързина? — Да погледнеш през тръбата, да дотичаш до другия й край и да си видиш окото.