Четвъртък, 22 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 7°

Всички категории

Прибират се от работа в чужбина(съседната гора) Вълкът: - Декларирах че съм немска овчарка и ме взеха на работа като бодигард в една овцеферма,но като видяха,че популацията в стадото намаля значително,ме уволниха. Лисицата: - Обещаха ми,че ще съм момиче за консумация по баровете, но ми разсипаха задника,а като се озъбих,ме обвиниха в синдикална дейност и ме уволниха по политически причини. Заекът: - Работя в консервна фабрика.Едва ме пуснаха в отпуск, спазвам принципа,не ги ли изчукаш - не те уважават!
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа