При излитането на самолет стюардесата раздава торбички за повръщане. Когато излита самолета всички започват да повръщат. Самолета се стабилизира. Всички престават да драйфат, само един продължава. Всички му викат, че ще прелее. Когато стюардесата се връща с нова торбичка, човекът е спрял да повръща, а останалите отново са започнали. - Е, как? - попитала тя. - Еми нали всички казаха че ще прелее и аз си отпих...

БТВ Новините 10/01/2009:Съобщение на г-жа Мазнярова от социалното министерство: До всички пенсионери(които не готвят на газ!!!)- в Търговище имало лебеди! Пресни! Току-що долетели ! не в магазина -в езерото! Без пари-само трябва да си ги заловите! И сега ако кажете ,че не се грижим за вас...Организирани групи за лов-тръгване 10:00 часа, от централна гара- пътува се с трамвай.Да ви е сладко!

Отивам в една банка да кандидатствам за кредит. Във формуляра има точка за други доходи, за които не се искат документи от счетоводство. Питам служителят, какво попълват другите клиенти в тази графа. Кредитният инспектор ми отгваря: „Наскоро беше един служител от КАТ, в графа месечен доход написа – 800 лв месечна заплата, и в други доходи написа „2000лв месечни консултация на населението. Значи те не взимат рушвети, а консултират шофьорите!

В килия, в ареста- Българин, Руснак и Евреин. Българинът получава колет - сланина, хляб и патронче ракийка. Предлага на евреина: - Ще хапнеш ли сланинка? Евреина мисли на ум: "Ще ям сланина, ще ми се омазни задника, ще искат да ме ебат тия гадове...Няма да ям". И евреина отказал. Предложил Българина и на руснака. Руснакът си помислил - "Ще ям сланина, ще ми се омазни задника, ще искат да ме ебат тия гадове, но пък от сланината ще ми заякнат ръцете, значи ще ям" Седнали двамата Българина и Руснака, изяли сланината, хляба, изпили ракийката и по едно време българинът казал: - Братушка, заякнаха ли ти ръцете от сланината? - ДА! - Дръж тогава евреина да го наебем!

При тежка операция болния умира.Лекарите казват на шофьора към болницата да го закара в моргата.По пътя обаче задния капак на Йука се отворил и трупът изпаднал на пътя.В това време върху него връхлетял единЗиЛ и го прегазил.Уплашил се шофьор,че ще го вкарат в затвора и го завлякъл и го хвърлил в близкото езеро.Там обаче бракониери хвърляли взрив да бият риба.И при поредния взрив видели трупа,помислили,че са убили водолаз и какво,какво завлекли го и го поставили в един храсталак на близкото летище.От там минали парашутисти тръгнали за скокове.Като видели лежащия в храстите помислили,че е някой от техните препил вечерта.Грабнали го го качили на самолета.Когато стигнали определената височина,му сложили парашута и го метнали да изтрезнява по време на скока.Паднал човека,видели го хора и го закарали в бърза помощ.Там лекари,хирурзи други се мъчили 9 часа да го спасят.Когато всичко свършило на въпроса какво става отговорили.Ооох ще живее,но малко ще куца

Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва: - Ние можем да премахваме апандисит... Цялата зала изпада в бурен смях Професорът: - През аналното отверстие... Възгласи на недоверие, крайно учудване... Става възрастен японски професор и казва: - Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място...

Младеж къса листенцата на маргаритка и се пита: През ХІХ век – “Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича…” През ХХ век – “Ще спи с мен, няма да спи с мен, ще спи с мен, няма да спи с мен…” През ХХІ век – “Мъж ли съм, жена ли съм, мъж ли съм, жена ли съм…”

Срещат се англичанка, французойка и българка. Англичанката: - Аз, когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с пералня и миялна машина. Французойката: - И аз когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с прислужница. Българката: - И аз същото казах след сватбата: няма да пера и да мия чиниите. Съпруга ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия прогледнах с лявото око.

В село имало един гърбав и един сакат. Гърбавия го бъзикали много по-често от сакатия и един ден той решил да се махне от селото. Тръгнал из гората и изведнъж пред него "буф" - Дяволът: - Кой си ти, бе? - Ами аз съм гърбав. Взел му дявола гърбицата и човекът, вече здрав, се прибрал подскачайки и тананикайки обратно в селото. Като го видял сакатия, че е без гърбица учуден го попитал: - Какво стана с гърбицата, как се излекува? - Ам и отидах в гората и срещнах Дявола, който ме излекува. Решил и сакатия да търси Дявола, тръгнал из гората и изведнъж "буф" - пред него Дявола: - Кой си ти? - Аз съм сакат. - На ти тогава една гърбица.

Мъж и жена в колата. Пътуват. Тя в дясно от него. Скорост 60 км/ч. Тя: Вече 10 години сме семейство, не мога да търпя вече и ще ти кажа - искам развод. През цялото това време най-добрия ти приятел ми е любовник и то какъв! Не като теб - цък, цък, язък.. Мъжът увеличава скоростта на 70 км. и мълчи. - Ще ти взема и апартамента... Той увеличава на 80 - Ще взема и децата. Той увеличава на 90. - Ще взема и колата и онзи наш влог от 50 хил.лв. Той увеличава на 100 км/ч. На 500 м. вдясно дебел стълб. - Няма ли да кажеш нещо? Няма ли да искаш нещо? Лек завой в дясно, удар в стълба от дясната страна. Мъжът отговаря: - Всичко си имам, имам и еърбег - ти нямаш...

В самолет превозват лъв. По време на полета клетката му се отворила и той тръгнал из самолета. Отива първо при пилота: - Сега ще те изям! - Ако ме изядеш ти ли ще караш самолета? Отказал се лъвът. Отива при радиста: - Сега щете изям! - Ако ме изядеш, ти ли ще насочваш самолета? Отказал се лъвът и от него. Решил, че стюардесата е най- незначителният член на екипажа и отива при нея: - Сега ще те изям! - Ами изяш ме, обаче после пилота и радиста трябва тебе да те чукат...

Събрал шефа на една борческа групировка подчинените си и им казал: - Утре всички с официални дрехи, ще имаме културно мероприятие ще ви водя на "Сватбата на Фигаро". На другия ден всички се срещнали с официални дрехи, кой помъкнал пералня, кой хладилник, кой телевизор. Идва шефът и се започва да крещи: - Идиоти, некадърници, как може да сте толкова глупави отиваме на оперета, а не на сватба. Всички се сконфузили, навели главите и по едно време един се обадил: - А стига бе шефе, миналата година на "Лебедово езеро" и ти си беше взел въдицата.

Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…

Отива един при шивача, носи плат, и казва че иска да си поръча костюм от този плат. Шивачът взима мерки и казва, че няма да стигне за костюм. Клиентът отива при друг шивач със същата поръчка. Шивачът взима мерки, взима плата и му казва да дойде след две седмици. След двете седмици човекът отива и си взима готовия костюм. При това забелязва, че малкия син на шивача тича с панталони от същия плат. Възмутен отива при първия шивач: - Какво трябва да означава това? Казахте, че платът не стига за костюм, а на мен друг шивач ми направи от същия плат, че и за сина му за панталони стигна! - Правилно, но аз имам близнаци.

Във влак пътували лисицата, вълкът и други горски животни. По едно време влиза зайчето с една бухалка и пита: - Има ли тарикати? Всички мълчат и зайчето казва: - Дайте тогава по 2 лв. След малко се връща пак и пита: - Има ли тарикати? Пак мълчат всички. - Тогава дайте по 2 лв. Така няколко пъти, но на животните им писнало и когато дошло пак вълкът станал и извикал: - Аз съм тарикат. Тогава зад заека се показала мечката и казала: - За тарикати по 4 лв!

В гората поставили автомат (машина) на която най-горе пишело "за 10 стотинки свирка" Пръв на машината се наредил Зайо, пуснал 10 стотинки и го пъхнал вътре.... След 10 минути Зайо си тръгнал щастлив към вкъщи и по пътя срещнал Вълчо - Зайо защо си толкова развълнуван? - Е как защо ей там има една машина която за 10 стотинки прави свирки! И Вълкът хукнал! Срещнали се отново след час, но Вълчо целия в кръв и реве. - Какво стана бе Вълчо хареса ли ти машината дето за 10 стотинки прай свирки? А Вълчо облян в кръв промълвил през сълзи... - А Защо не ми каза че за 20 стотинки остри моливи???

В лаборатория се правел експеримент на тема "Дали паякът може да върви, когато му липсват крака?". Когато учените се събрали около мястото за експеримента, откъснали единия крак на паяка и му заповядали: - Паяк, върви! И паякът тръгнал. Откъснали му и втория крак и пак му заповядали да върви. Паякът пак започнал да върви. Когато му откъснали и последния крак пак го накарали да върви. Обаче този път паякът не вървял. Какъв е изводът? Че при махането на последния крак на паяка той оглушава.

Един глупак хванал Златната рибка и тя го попитала какви желания да му изпълни. Той се заучидл и казал: - Ами-и-и-и... може ли да си помисля малко? А Златната рибка заплакала, защото не можела да му изпълни това желание.

Клиент влиза в московски парфюмериен магазин (по време на сухия режим там). - Имате ли одеколон? - Какъв? - Забравих му името. Ето такъв... И дъхнал в лицето на продавачката. - Такъв нямаме, имаме такъв - дъхнал в неговото лице продавачката. - О, този ми е много скъп!

В офицерският клуб тече активно посрещане на Нова година. Още до полунощ хусарите са се отнесли, поручик Ржевски спи с лице в салатиерата с яйцата, и единствено полковникът все още се държи на крака. Часовникът бие дванадесет. Събрал сили, полковникът тържествено произнася: - Господа! Дългоочакваната Нова година настъпи, най-накрая! Ржевски, разбуден от гръмкия бас на полковника, тежко повдига глава и възкликва: - Най-накрая? Колко жестоко...