Когато се изхождаме, тялото ни изхвърля стотици милиарди микроби от червата, включително много „добри бактерии“, които помагат на червата ни – и останалата част от нас – да функционират в отлична форма.

През 1958 г. лекари използват това познание, за да извършат първата съвременна трансплантация на фекална микробиота: когато група полезни чревни микроби от изпражнения на здрав донор се прехвърлят чрез процедура тип колоноскопия на хора с чревни проблеми. Резултатите са чудесни. Трансплантацията възстановява липсата на здрави микроби на реципиентите, увеличавайки броя на добрите микроби в червата им. В началото този вид трансплантация се е извършвала в помощ на хора с определени тежки бактериални инфекции или чревен дисбаланс поради недостиг на полезни бактерии.

Но тъй като изследователите започват да разбират колко важен е здравословният чревен микробиом за психичното здраве, тази процедура сега се тества при хора с упорити психични проблеми като депресия. Положителните резултати от изследванията показват, че възстановяването на добре балансиран микробиом може да промени нещата, разкривайки ясна връзка между чревните микроби и настроението.

В края на краищата, никога не сме сами. Ние сме живо същество, което съдържа много други видове живи същества, които виреят във и върху нашето тяло. Заедно ние и нашият микробиом, съвкупност от бактерии, вируси, гъбички и археи (едноклетъчни микроорганизми със структура, подобна на бактериите), работят заедно, за да образуват уникална екологична общност. Това е симбиоза, която може би е била жизнено важна за оцеляването на човека през цялата му еволюция.

Всъщност никога не е имало време, когато човешкият живот – или нашите еволюционни предци, простиращи се назад към зората на живота – да не са зависели от работата на микробите. Днес нашият микробиом живее дълбоко в червата ни, където изпълнява разнообразни функции, които помагат за организирането на работата на цялото ни тяло, от мозъка до сърцето и червата.

Освен може би най-известната си роля в червата – подпомагане на освобождаването и след това смилането на хранителните вещества от храната – чревните ни микроби имат и сложна връзка сн нашия мозък, оформяйки нашето поведение, настроение и емоции. Проучванията през последното десетилетие показват, че съдържанието на червата може да повлияе на аспекти от цялостната ни личност.

В проучване на BMC Psychiatry  от 2020 г., изследователи от университета Куинс в Канада пишат, че при пациенти с голямо депресивно разстройство и тревожни разстройства, включително агорафобия, паническо разстройство и специфични фобии, симптомите се подобряват след трансплантация на фекална микробиота.

Учените трябва да направят още изследвания, преди да могат да препоръчат трансплантация на микробиота като стандартно лечение за такива разстройства. Сега обаче те смятат, че вливането на здрава, разнообразна микробиота може да промени количеството хормони, регулиращи настроението, които пряко влияят на мозъка. Микробиом с разнообразие от видове е по-способен да функционира по-добре като цяло. Освен това, повече добри бактерии правят червата ни по-устойчиви на патогени.

Междувременно, липсата на разнообразен, здравословен микробиом води до обезпокоителни поведенчески резултати, както са наблюдавали изследователи при животни като плъхове и мишки. Например, проучване от 2014 г. показва, че „безмикробните“ плъхове, отглеждани в стерилни условия, за да се предотврати излагането на микроби, са по-стресирани, тревожни и недружелюбни. Друго проучване показа, че безмикробните мишки не са любопитни,  с отслабена памет и не могат да учат нови неща.

Подобна поведенческа връзка се проявява и при хората, когато проучване в Human Microbiome Journal от 2020 г. установява, че по-общителните хора имат по-голямо разнообразие на микробиома, а хората с повече стрес или тревожност имат по-ниско разнообразие на микробиома. Д-р Катерина Джонсън (Katerina Johnson), експериментален психолог в Оксфордския университет, която ръководи проучването, заявява в прессъобщение на университета, че се интересува как „вариациите във видовете бактерии, живеещи в червата, могат да бъдат свързани с личността“. Проучвания върху примати показват, че е възможно социалните взаимодействия да стимулират разнообразието на чревния микробиом, смята Джонсън.

Микробите в мозъка и червата ни „говорят“ постоянно. По-голямата част от тази комуникация се осъществява по блуждаещия нерв, главна магистрала между червата и мозъка. Около 80% от трафика там започва от червата и се движи нагоре към мозъка, което позволява на чревните микроби да играят основна роля в сърдечната честота, кръвното налягане и храносмилането. Нашите микроби генерират хормони, включително около 90% от серотонина в тялото ни, а мозъкът ни произвежда останалите 10%. Серотонинът е невротрансмитерът, често наричан „хормон на доброто настроение“, въпреки че ефектите му върху настроението ни са косвени. Като химичен посредник между невронните рецептори, той регулира настроението, съня и храносмилането.

Една от причините мозъкът ни да слуша червата ни е, че микробите изпращат психоактивни съединения.

„Чревните бактерии произвеждат множество психоактивни съединения, включително половин дузина невротрансмитери. Казано по-просто, чревните бактерии могат да говорят с мозъка, защото ние, тоест нашите микроби и човешки клетки, говорим на един и същ език“, обяснява биологът Катлийн МакОлиф (Kathleen McAuliffe) по време на TED Talk през 2024 г. „Всъщност някои учени смятат, че този език всъщност е изобретен от бактерии“, казва МакОлиф, която преподава курс по човешки микробиом като доцент в Университета в Маями.

Сигналите на чревните ни бактерии към невроните също помагат за регулиране на производството на хормони от нашето собствено тяло.

Що се отнася до хормоналната регулация, не можем да разделяме тялото на части, отбелязва видният невролог и изследовател на микробиома Джон Крайън (John Cryan) в интервю за BBC през 2023 г.

„Ами ако тези сигнали всъщност са наистина важни за определянето на това как се чувстваме, как се държим и как действаме? И бихме ли могли да модулираме тези микроби терапевтично, за да подобрим мисленето, поведението и здравето на мозъка?“

Сега учените смятат, че биха могли да създадат „психобиотици“ – смеси от живи микроорганизми, които подобряват психичното здраве с подход, насочен първо към червата. Тази целенасочена терапия би могла да възстанови здравето на нашия микробиом. Тя би позволила на вашите микроби правилно да регулират невротрансмитерите като серотонин, както и GABA (гама-аминомаслена киселина), която има успокояващ ефект и е от съществено значение за регулирането на настроението.

От друга страна, учените знаят, че оста черва-мозък е двупосочна улица - нашият мозък може също да манипулира чревните микроби. В скорошно проучване, стимулирани неврони, които регулират глада при мишки, са довели до експлозивен растеж на чревните им микробиоми, само два часа след като изследователите са стимулирали невроните. Това откритие, което екипът е описал в статията си от април 2025 г., че е „ново и неочаквано“, подчертава влиянието на мозъка на двупосочна комуникация с червата. Откритието също така предполага, че мозъкът ни може да промени здравето на червата ни, което от своя страна може да повлияе на цялостното ни здраве.

Макар че може да е трудно да се определи точно как можем да променим мозъка си, за да подобрим микробиома си, хората все още имат лесен метод за подобряване на здравето на червата.

Когато ядем разнообразни храни и много фибри, ние увеличаваме разнообразието и броя на чревните си микробиоми, Добрите бактерии обичат фибрите и се размножават бързо, ако ядем такава храна достатъчно. Ферментиралите храни като кисело мляко, кефир и туршии винаги са добро допълнение, защото собственото им изобилие от полезни бактерии допринася за нашето. Многобройни проучвания са установили, че тези пробиотични храни могат да подобрят настроението на хората. Пробиотичната терапия в продължение на четири седмици с 14 специфични щама бактерии дори е помогнала на хора с лека до умерена депресия да се чувстват „значително“ по-добре, според оценките след лечението.

Така че днес, вземете си и се насладете на нашето кисело мляко и утре може би ще имате по-добро „усещане в стомаха“

Справка:

Toledo, M., Martínez-Martínez, S., Van Hul, M. et al. Rapid modulation of gut microbiota composition by hypothalamic circuits in mice. Nat Metab (2025). https://doi.org/10.1038/s42255-025-01280-3

Effect of fecal microbiota transplant on symptoms of psychiatric disorders: a systematic review; Arthi Chinna Meyyappan, Evan Forth, Caroline J K Wallace, Roumen Milev; BMC Psychiatry. 2020 Jun 15;20:299. doi: 10.1186/s12888-020-02654-5

Източник: Trillions of Tiny Lifeforms Are Shaping Your Personality—Scientists Want to Hack Them to Boost Your Happiness, Рopular Мechanics