Понеделник, 5 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 13°
Писна ни от демо-крация, искаме пълната версия!
Бисери 3,713 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разказ на абитуриентка: "Мама каза, че ако си направя татуировка, то мога да напусна дома. Татко каза, че такава възможност рядко изпада, и да се възползвам." За собственицата на един хотел се носела мълва, че храни гостите си с всякакви гадости. Един от съседите й решил да й намекне за това. - Госпожо, за вас се носят следните слухове – разказал й той. Не смятате ли, че е по-удачно да храните гостите си с добра храна. Така всеки от тях ще хвали вашият хотел и по този начин, вашите гости ще се увеличават непрекъснато. - Вие не берете грижа за това. Всеки от моите гости има толкова много хора, на които има зъб. Те не пропускат да похвалят моят хотел, на всеки от тях. Така, че никога не оставам без клиентела... Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. - Отче, припомнете си Псалм 129? - попитала монахинята. Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. - Отче, припомнете си Псалм 129? - отново попитала монахинята. - Прости плътската ми слабост, сестро! - извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси! Нагоре ще откриеш благоденствие!"Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности. Вълкът тръгнал да търси Червената Шапцица. След 30 минути търсене не открива нищо. Извенъж зад храстите, до него, тои съзира червена шапка и веднага скача върху нея. Чуват се звуци от бой, след което вълкът се подава със смачкана физиономия и псува: -Мамицата й, пак я сбърках с червена барета. Монахиня споделя с игуменката: - Снощи се разхождах в градината, когато градинарят ме хвана, хвърли ме на земята, и… искам да се покая. - Отивай да изядеш десет лимона - заповядва игуменката. - Това ли ми е покаянието? - Не, но това ще изтрие доволната усмивка от лицето ти - отвръща игуменката.