Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
- Чапаев, този път ни хванаха!
- Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
- Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
- Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
- Чапаев, пускам се.
- Петка, дръж се още малко.
- Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
- Стой!
Тя спира.
- Лягай!
Легнала.
- Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас:
- Госпожо, да не ви е лошо? Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите...