Вангел и дъщеря му Елисавета посрещат единствените си гости през годината

Вангел Ангелов Христов, инвалид 76 %, бавно гасне в порутена къща в покрайнините на село Узунджово, докато се грижи за болната си дъщеря Елисавета. Детенцето е с астма и има 40 % инвалидност. Въпреки това малката е примерна ученичка и тази година ще бъде в 4-ти клас на местното ОУ „Любен Каравелов“. За да подпомогне ученето, Вангел е разположил черна дъска в двора, където изписва думи на английски и техния еквивалент на български. Така детето учи език. За да не споделя нерадостната съдба на баща си, когато порасне.

Въпросът е, че дотогава семейството може да умре.... от глад. Храна, лекарства и учебници трябва да се вместят в доход от общо 190 лв на месец. Непосилно за лятото, камо ли за зимата.

Може да умре и по-друг начин-порутената къща да се срине над главите им. Огромни пукнати процепват зида на поне две от носещите стени. На места през процепите се вижда като от прозорец. Покривът пък е почти колабирал. Няма бетонна плоча между него и стаята и ако падне, ще падне върху главите на инвалидите. И на никой няма да му припука. 

Вангел е осиновен. Човекът който го е осиновил е мъртъв. Семейството на осиновителя го е изгонило от къщата си. Преди 12 години Вангел свил семейно гнездо в наследствената къщурка, която сега е пред падане. Обаче бил болен. От 10 годишен има болест на Бехтерев, която, най-общо казано, втвърдява ставите и обездвижва човека. За капак, наскоро разбрал, че болестта предизвиква и глаукома и може да ослепее.  Преди 6 години жена му Милена, която е и майка на Елисавета, го напуска, защото ...е болен. „Тръгна по мъжките в селото“ с мъка обяснява мъжа. След време се преместила при аналогичните екземпляри в село Динево. „Не мога да пусна дъщеря си при нея. Детето ми е хубаво. Там средата е...не е добре. Има нещо ... не бива. Не е за дете“ търси думи таткото докато стрелка с поглед седящата до него дъщеричка. 

Не е ясно каква точно е майката, но е факт, че на бракоразводното дело съдът присъжда детето на бащата. Което е почти прецедент, особено когато става дума за момиченце. Майката е осъдена да плаща издръжка, която така и не плаща. Вижда детето си когато и скимне и почти всеки път и говори против баща и. То пък вече не ще и да е чуе. Имала си друг мъж и друго дете. 

Семейството се издържа със 120 лв пенсия за бащата, 35 лв детски и 40 лв издръжка отпусната от община Хасково. По какви канали, не става ясно. Но ако общината е намерила начин да подпомогне семейството, то за държавата това не може да се каже. Семейството не получава горивни помощи. Семейството не получава добавки за това, че детето е болно от астма. Тази болест между другото е истинска златна мина за едно малцинство в Хасково. Скорошно изчисление на социалните показа, че самотна майка на три деца, едното от които болно от астма, взима 680 лв месечно ! С една малка подробност - детето трябва да е инвалид над 50 %. На чисто медицински език, в това състояние детето едва може да диша, но странното е, че въпросното малцинство не прави разходи за лекарства. Обаче получава помощи. 

На Елисавета не и личи, че е болна, макар да си къта инхалаторчето сред учебниците. Въобще момичето избягва да се оплаква. Не е ходила никога на море, но е била веднъж на басейн. Било по-хубаво. Любими са и всички предмети в училище. Не е недоволна от нищо. Обича да учи, обича да помага на татко си. Покъртената от историята на семейството хасковлийка Юлия Иробалиева се опитва да помогне с каквото може. Пращала е храна, дрехи и подаръци за празници. Наскоро поканила Елисавета в дома си по случай Деня на детето. Момиченцето стояло чинно и кротко и не говорело много. „Душичката му е болна на горкото“ проплака жената. Помоли да помогнем. 

Таткото се е отказал да се моли. Не защото има някаква болна гордост. Преди време отишъл до социалните да пита не може ли да кандидатства за някаква помощ. Някой от безименната гвардия на чиновниците му е отговорил, че не отговаря на изискванията. Нямал право на нищо, както личи и от списъка на получените социални помощи – 0. Като истински българин, човекът не тръгнал да виси по институциите, а се примирил с битието си. Куцука с патериците до магазина да пазарува с дъщеря си. Опитва се да коси двора пред къщата, за да не се въдят змии. По-рано е работил като надничар, хамалин и какво ли не. Заради блокиралите стави вече не може да прави нищо. За разлика от много връстници и по-млади, човекът не е обиден на живота, вселената и всичко останало. Приема философски нещата, но му е мъчно за детето. Ако приеме нещо, то ще е за него.

Р.S

Haskovo.net потърси всички видове институции за да разберем, какво можем да направим за това семейство. Утре в 9.30 социалните ще отидат на оглед у тях. Според това, което разбрахме, те са запознати с драмата, но.......

Отказахме да слушаме какво не може да се направи. Целта на този материал е да намери начин нещо да се случи. Държавата вече е намерила оправдания, защо не може.

P.S

След множество обаждания от читатели с молба да предоставим банкова сметка и с разрешение на семейството предоставяме сметката, на която се получават детските на детето. Всеки който желае може да помогне:

ИНВЕСТБАНК АД , София-1404,Бул. България 85

BG44I0RT80311001470600 - Вангел Ангелов Христов

Сметката е вярна. Изчита се: Бе, Ге, четири, четири, И, О, ЕР, Те, осем, нула, три, едно, едно, нула, нула, едно, четири, седем, нула, шест, нула, нула/  

Г. Христов

Заварваме ги по време на обяд- малката готви постна яхния за семейството

Канят ни вкъщи с извинение....

....че къщата може да падне!

Двамата имат болести като за цял учебник по медицина

Детският кът на Елисавета не включва играчки-само книжки

С баща си учи английски език на дъската в двора

На изпращане: С благодарности, че някой е дошъл да ги види

Къщата в покрайнините на Узунджово е с нестабилни основи и всеки момент може да колабира