В Куманово, където в събота и неделя се водеха сражения, животът се нормализира. Македонците, сърбите и албанците са се върнали към ежедневните си занимания. Магазините работят, ресторантите и кафенетата са пълни, пише сръбският вестник „Вечерне новости". За случилото се преди дни се говори навсякъде. Макар че всеки има своя теория за причините, довели до сраженията между полицията и терористите, никой не желае публично да говори за това. Страхуват се от евентуални проблеми, тъй като не е „моментът да се изказват мнения" в тази мултиетническа среда, пише изданието.
„Македонците и сърбите са едно и също, има смесени бракове и ние православните се държим заедно", разказва жена от Куманово, омъжена за сърбин.
„От другата страна са албанците. Те имат много пари, по-силни са икономически и купувайки недвижими имоти, полека идват в части на града, в които преди живееха македонци и сърби", казва жената.
Запознати със ситуацията разказват, че през последните петнайсетина години, купувайки къщи, апартаменти и други недвижими имоти, албанците „завоюват" Западна Македония, където вече са мнозинство. Мишена първо са били Тетово, Гостивар, Кичево и Струга, а постепенно през последните години тази тенденция се е разпростряла и в северната част на страната и по-специално в Куманово.
Принципът е известен, той беше приложен в Косово и частично в Южна Сърбия - в Буяновац и Прешево. Сила не се използва, но примамливите, почти „неприлични" предложения накараха сърбите и македонците да продават къщите си, пише изданието.
Преди петнайсетина години се даваха нереални суми за стари къщички в Куманово, които новите собственици разрушаваха и на мястото строяха внушителни къщи. Икономическата криза повлия и цените на къщите на неалбанското население в западната част на Куманово падат. Според мнозина обаче последните събития ще дадат нов тласък на покупко-продажбите.
„Преди къща от 300 квадрата се продаваше за половин милион евро, особено в частта на града, която е от пазара към „Дива населба", разказва Верица Дивчевска (56). Сега е различно, защото предлагат много по-малко пари, но всички, които продадоха старите си къщи, си купиха апартаменти или къщи в районите, в които живеят православни".
Първото впечатление след една разходка в Куманово е, че това е град, който расте и в който се строи. Има много големи и скъпи строежи. Строят се жилищни сгради и заведения, като собствениците са албанци. Икономически те са доминиращи, макар че са само 20% от населението.
Сърбинът Никола Милкович (22) е дошъл преди шест години с майка си Добрила и сестра си Йована от Прешево, Южна Сърбия. Не може да повярва, че сега всичко се повтаря.
„Престрелките ни припомниха за всичко, което преживяхме на двайсетина километра оттук - казва Никола. - Ние сме от петте хиляди жители на Куманово, които се самоопределят като сърби. Като цяло имаме някакви права, но се чувства някакво напрежение, което води към етническо разделение на града".
„Никой не ни гони оттук, но отиваме там, където всички са „наши$. Всеки отива при своите и това е нормално", казва Анджа Стояновска. Тя не иска да повярва, че някой от нейните съседи има връзка с терористите, но все пак е решила да продаде къщата си, защото е заобиколена от албанци.
Любиша Илиевски, служител в местната власт, казва, че никой не забранява на македонците или сърбите да купят къща, но проблемът е, че нямат пари.
„С две деца и майка ми живеем от моята заплата от 300 евро. Деля къщата с брат си и не планираме да продаваме засега, защото няма да можем да осигурим покрив над главата в кварталите Зелени рид, Райкова къща (Карпош), Търговски център", казва Илиевски.
За ръста на цените на недвижимите имоти влияе и фактът, че много хора от Куманово, от всички националности, са работили или още работят в американските военни бази в Афганистан и Ирак. Средната заплата в икономиката и публичния сектор в града е между 200 и 400 евро, а с такива доходи рядко някой може да си позволи недвижим имот. Средната цена на квадратен метър е от 500 до 700 евро.