"Ердоган ни води към катастрофа. В неделя ще гласувам за кюрдите", признава 58-годишният таксиметров шофьор Ибрахим. Той не принадлежи към кюрдското малцинство и дори смята себе си за "горд турчин". В същото време е убеден, че има начин да бъде ограничена властта на президента Ердоган - ако прокюрдската "Демократична партия на народите" (ДПН) спечели най-малко десет процента от гласовете и успее да влезе в парламента.

Нагласите показват, че в Истанбул и Анкара избирателите са разделение на привърженици на управляващите и на опозицията, докато в останалите 79 провинции преднина има управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Анализаторите обаче са единодушни, че прокюрдската партия може да наклони везните в друга посока.

Необходими са поне 10%

Докато президентът Ердоган и премиерът Ахмет Давутоглу водят предизборната борба под мотото "Една нация, едно знаме, една родина, една държава", председателят на кюрдската партия Селяхаттин Демирташ е издигнал лозунга за мирно съжителство на "всички народи в Турция". Освен турците и кюрдите, той има предвид също и алевитите, сунитите, арабите и много други етнически и религиозни малцинства.

Селяхаттин Демирташ говори пред привърженици на прокюрдската ДПН

"Демократичната партия на народите" е уверена, че ще прескочи десетпороцентната бариера. Този оптимизъм се основава на получените от Демирташ 9,7% на президентските избори през август 2014 година. Управляващата ПСР непрекъснато се опитва да направи органична връзка между ДПН и забранената в Германия ПКК - Кюрдска работническа партия. Нейният шеф Абдулах Йоджалан от 16 години е в затвора на остров Имралъ, а Ердоган забрави за обещанието си да работи за напредъка на мирния процес с кюрдите. Обратното дори - с изявлението си, че изобщо нямало кюрдски въпрос, той наля допълнително масло в огъня. "Със стратегията си за елиминиране на всички, които не отговарят на неговите представи, Ердоган значително увеличава вътрешнополитическите напрежения", казва по този повод политологът Хюсеин Багджъ от университета в Анкара.

Преговорите с ЕС - в задънена улица

Според Багджъ, промяната у Реджеп Тайип Ердоган е настъпила със съкрушителната му победа на изборите през 2011 година. Тогава Партията на справедливостта и развитието спечели почти 50 процента от гласовете и от двигател на реформите и модернизацията на Турция Ердоган се превърна в политик, който отдавна вече не търси демократичен консенсус, смята Багджъ: "И след спечелването на преките президентски избори с почти 52 процента от гласовете, Ердоган пое курс към бурно море", казва политологът. Според него, ЕС вече не може да окаже някакво влияние върху Ердоган: "Преговорите са в задънена улица и в момента ЕС не може да стори нищо за Турция", казва Багджъ.

Ръководителят на Центъра за икономически и международни изследвания Синан Юлген също смята, че прокюрдската партия ще прескочи десетпроцентната бариера. Много хора в Турция симпатизират на Демирташ, а Ердоган направи много грешки, например инструментализирането на религията за политически цели, казва Юлген. 

С промени в Конституцията президентът Ердоган се стреми да разшири властта си

Анкетите дават сериозна преднина за управляващата партия на Ердоган, но за първи път след изборните ѝ успехи през 2002, 2007 и 2011 година партията може да загуби гласове. Тогава Ердоган ще трябва да се прости с надеждата да спечели поне 367 от всичките 550 депутатски места, необходими му за промяна на конституцията. Ако прокюрдската ДПН влезе в парламента, партията на Ердоган ще има дори по-малко от сегашните си 311 мандата.

Демирташ изключва коалиция с Ердоган

Партията на справедливостта и развитието няма планове за коалиция, ако не успее да запази абсолютното си мнозинство. Такава обаче е възможна с републиканците на Кемал Киличдароглу или с десните националисти на Девлет Бахчели. Коалиция с кюрдската партия е невъзможна, тъй като нейният председател Демирташ категорично изключва възможността за коалиция с партията на Ердоган.

В неделя вечерта Турция и международната общност ще разберат в каква посока ще поеме страната в самата периферия на Европа. За първи път обаче надеждите на много турци са свързани с една кюрдска партия.