Социалната комисия не одобри идеята жените да се пенсионират с три години по-рано, стана ясно късно в четвъртък. Народните представители гледат на второ четене промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), като частта с годините и стажа за пенсиониране е най-спорна.
Припомняме, преди дни социалистката Мая Манолова заедно със свои колеги и колежки от различни партии поиска българските жени да могат да се пенсионират три години преди силния пол.
Днес нейната теза бе силно подкрепена от патриота Димитър Байрактаров, който поиска депутатите да направят така, че българската жена да се чувства спокойна и сигурна.
Как тя ще натрупа 37 години осигурителен стаж в София, например, като няма детски градини и ясли, запита депутатът колегите си, като изтъкна, че, за да роди и отгледа дете, българката не може да разчита на държавата, а трябва да се чуди дали да не ходи на работа. Той сметна, че средната заплата е около 700 лева, което се равнява на таксата на частните детски градини. Просто българските майки спират да раждат, иначе те нямат шанс да се пенсионират. Обиколил съм над 20 детски градини за 3-годишния ми син, места няма, този ужас го изпитвам на гърба си в момента, даде личен пример народният представител.
С това предложение вие казвате на жените, че законодателно ги пенсионирате с по-ниски пенсии, контрира го председателят на социалната комисия Хасан Адемов. Идеята срещна само три подкрепящи гласа, като 10 депутати се обявиха против нея, а един се въздържа.
Подобен резултат получи и предложението на левицата годините за пенсиониране и стажът да не се вдигат, а да останат на сегашните си нива. С 10 гласа „за" и по 2 „против" и „въздържал се" депутатите от комисията подкрепиха на второ четене вдигането на годините и стажа за пенсиониране, както предлага кабинетът - мъжете и жените в масовата трета категория труд да достигат право на пенсия на 65-годишна възраст, като жените ще се нуждаят от 37 години трудов стаж, а мъжете - от 40 години.
Кодексът за социално осигуряване (КСО) да позволи на гражданите да решават дали пенсиите им да се събират в НОИ или в частен пенсионен фонд. Това решиха още депутатите от социалната комисия.
БДЦ, БСП и ПФ се обединиха около искането текстовете, които уреждат прехвърлянето, да отпаднат, но гласовете им се оказаха недостатъчни.
Няма оценка на въздействието за това до какво ще доведе свободния избор и прехвърляне на средства в „Сребърния фонд", аргументира позицията си представителят на ПФ Димитър Байрактаров.
Той сподели съмненията на партията си, че чрез фонда сериозно ще бъдат ощетени гражданите.
Близка позиция зае и социалистката Корнелия Нинова, която се оплака, че до днес няма обосновка от страна на финансовия министър Владислав Горанов за това как подобно преместване би се отразило на бюджета и на размера на пенсиите.
За червената депутатка преместването на осигуровките в „Сребърния фонд" не увеличава внесената сума като осигурително вноска и не носи доходност на гражданите. Друг негов недостатък е, че парите в него не се наследяват при злополука, както е в частните пенсионни фондове, изтъкна Нинова. Тя заподозря, че разрешеното местене ще е в полза единствено на Горанов, тъй като той ще го ползва за фискални цели.
Така в крайна сметка текстът бе приет по вносител: Осигурените в универсален пенсионен фонд лица ще имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии".
Предложения по този текст дойдоха и от Реформаторския блок, но те бяха в друга насока - лидерът на ДСБ Радан Кънев поиска гражданите да избират къде да се осигуряват не 5 години преди възрастта за пенсиониране, а 1 година преди този момент. Според него това е редно да се приложи за родените в периода 1960-1970 г.
Това е политически въпрос, това е път към отмяната на втория стълб на пенсионното осигуряване и сливането му с третия, това е реалната цел на реалния вносител - Министерството на финансите, коментира текстовете по вносител Кънев. По думите му реформаторите държат за родените след 1970 г. да се запази двустълбовият модел на осигуряване. Идеите на РБ обаче също не събраха нужното мнозинство, за да минат на ниво комисия.
Междувременно стана ясно, че между първо и второ четене на проектозакона на Кодекса за социално осигуряване са постъпили общо 217 предложения за промени.
