Министър Танева на хорото, Цветанов пак сложи калпак

Дъждът не спря хорото на 15 000 влюбени в българския фолклор

Миналата година в Жеравна се появи богат арабски шейх. Облечен бе в традиционната дълга снежнобяла роба с гутра на главата и джапанки. В селото веднага плъзна мълвата, че гостът имал няколко петролни кладенци и е дошъл да купува имоти. За часове цената на къщите се вдигна близо двойно. Разочарованието дойде по-късно, когато се изясни, че човекът е инженер от Ямбол. Тук го довел фестивалът на фолклорната носия. И понеже някога работил в арабските страни, решил да се облече по този оригинален начин. Така много бързо цените на одаите се върнаха на старите си нива, а зевзеците дни наред подкачаха несъстоялите се богаташи.

Тази година за осми път в местността Добромирица, там където свършат последните къщи на селото, се събраха хиляди почитатели на фолклора, традициите, пъстрите одежди от раклите на бабите и най-вече хората, на които сегашният безумно препускащ ден идва в повече, та гледат на скока в миналото като на разходка в рая. Далеч от часовници, списък със задачи, компютри, мобилни телефони, партии, началници, турски сериали и "Биг брадър", се оказва, че животът е песен. В буквален и преносен смисъл.

Защото три дни под вековните дървета музиката и танците не спираха. Ако разходваната от хороводците енергия се включеше в електрическата мрежа, атомната централа в Козлодуй можеше за малко да спре и си почине.
С концерт на Ансамбъла за народни песни и танци в Пазарджик в петък вечерта започна веселието. Хиляди гости от цялата страна бяха насядали по възвишението над Жеравна като в луксозен амфитеатър. Гръмнаха неповторимите сто каба гайди от Родопите, а след тях провлачената си песен подхванаха зурните от Петрич. Когато обаче духовата музика от Петрич влезе в играта, повечето скочиха, подпалени от лудите ритми.

Писателят Антон Дончев бе обявен за апостол на българщината. Който можа, издържа до сутринта, въпреки дъжда. Палатки приютиха баш природолюбителите. Още в десет часа в събота празненството започна отново. Пи се първата ракия, пропищява първата гайда и се чу нечие възторжено "И-ху-у-у". Трима малчугани получиха свето кръщение. Малката Петромила бе кръстена лично от министърката на земеделието Десислава Танева. Към обяд красивата поляна заприлича на народно събрание: Дойде редовният участник във фестивала Цветан Цветанов със съпругата си, шефът на НФСБ Валери Симеонов и група депутати. Развяха се новоосветените знамена на четите и сдруженията от движение "Пазители на българщината". Войводи с рунтави калпаци, златни лъвчета, лъскави саби и дълги пищови положиха патриотична клетва. За воеводките, защото имаше такива, нищо няма да кажем. Стига ни тази награда да помълчим и ги погледаме.

Чеверметата също са положителна гледка. Носят ги тържествено, като на парад. Колоната се движи в тунел от благоуханен аромат и помита конкуренцията на скарите с кебапчета и дори парещия хляб, опечен по стара рецепта на жар и под похлупак. Тук не е за хора на диета, защото баклавата е с много сироп, лимонадата сладка, а кафето се вари на пясък.
Тази година за първи път от Жеравна някой може да си тръгне богат. Оказа се, че съкровището на Вълчан войвода (четирицифрена сума) е скрито тук някъде. Шпиони и разбойници обаче искат да го вземат. Кой успя до редакционното приключване на стана ясно.

Създател на фестивала в китна Жеравна е шефът на Национален фолклорен ансамбъл "Българе" Христо Димитров, а в. "Стандарт" е генерален спонсор на танцьорите и техните спектакли.

Кметовете с шевици

Характерното за днешните особено женски облекла е, че вместо да загатнат това, което се крие под тях, гледат да покажат всичко, дори и това, дето не е за гледане. Специалистите твърдят, че българската носия е уникално явление не само за Балканите, а и за целия свят. В нея са закодирани символи, които много говорят за човека, които ги носи. Костюмът е като отворена книга, в която можещ да прочетеш много. Шевиците казват дали жената е женена или вдовица, има ли деца и колко. Богата ли е, какъв е мъжът й. Здрава ли е или болнава. Ако човек е болен, на дрехата му се извезва слънце. За здраве. Когато на носията има черен паяк, значи тя е вдовица. Може да бае. Всяка българка сама си шиела костюма. Обличала го само на големи празници и нямала право да го продава.

Преди година-две Христо Димитров, шефът на Национален фолклорен ансамбъл "Българе", а също и вдъхновител и създател на фестивала, призова: Нека фолклорната носия да стане официално облекло за националните празници. С други думи потурите да станат смокинги, а везаните сукмани - бални рокли. По абитуриентските балове подобни опити имаше и те се оказаха твърде успешни. В Жеравна най-добре се вижда как би изглеждал един прием на трети март например, ако тази идея добие популярност. Няма скучни тъмносини, почти униформени костюми, банални вратовръзки, строги рокли, които напомнят за недостъпни секретарки, а само пъстрота и красота, шевици и дантели, в който любовта е колкото майсторлъка на терзиите, на тези, които са ги везали. Нещо повече, издигнат бе лозунгът всеки кандидат-кмет да има на костюма си някакъв елемент от фолклорните облекла. Няма ли, призивът е да не се гласува за него.