Комисията, назначена от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, обяви резултатите от проучването на откритията в Боянската църква.
"Аз Василий писах (рисувах, б.а.)" е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт вече финна мазилка, която е стояла до 1980 г.
Това изключва надписа да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници. Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима, а не от десетки художници, както предположиха някои учени - неспециалисти обаче в тази материя", твърди комисията в състав проф.д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков.
След поемането на работата по изписването на храма, съгласно традицията никой не е имал достъп /включително и спонсорите/ до църквата до завършване на фреските, така, че подписът във всички случаи е на един от тримата художници, категорични са те.
Върху меча на фреската Св.Димитрий е нанесен друг надпис: "Димитрий писа (рисува, б.а.) тия художества".
Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. Името на третия остава засега неизвестно.
В Боянския поменник - официален списък на Българската православна църква от Средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници, е вписано името "Василий Зограф от с.Субоноша Серско".
Според Попконстантинов и Ждраков появата на името на един художник и то от село между имена на хора от "лъв нагоре", което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна.
„Тъй като е изписано само неговото име, а не и това на Димитрий и другия художник, следва да се заключи, че Василий е бил главния художник, т.е. човека, когото наричаме Боянския майстор", смятат изследователите.
Припомняме, че в началото на март реставратори обявиха, че зографът на Боянската църква е бил българин и се е казвал Вълкан или Вълчан.
Две седмици по-късно проф. Николай Овчаров даде специална пресконференция, на която обяви, че откритият подпис в църквата може да бъде на всеки.
„На Перперикон могат да се правят и се правят доста спекулации с историята.... с Боянската църква такива фокуси не се правят. Защото е паметник на Световното културно историческо наследство", бе мигновеният отговор на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Реакцията на Овчаров не закъсня: „Перперикон не е по-малко значим от Боянската църква".
"Аз Василий писах (рисувах, б.а.)" е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт вече финна мазилка, която е стояла до 1980 г.
Това изключва надписа да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници. Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима, а не от десетки художници, както предположиха някои учени - неспециалисти обаче в тази материя", твърди комисията в състав проф.д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков.
След поемането на работата по изписването на храма, съгласно традицията никой не е имал достъп /включително и спонсорите/ до църквата до завършване на фреските, така, че подписът във всички случаи е на един от тримата художници, категорични са те.
Върху меча на фреската Св.Димитрий е нанесен друг надпис: "Димитрий писа (рисува, б.а.) тия художества".
Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. Името на третия остава засега неизвестно.
В Боянския поменник - официален списък на Българската православна църква от Средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници, е вписано името "Василий Зограф от с.Субоноша Серско".
Според Попконстантинов и Ждраков появата на името на един художник и то от село между имена на хора от "лъв нагоре", което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна.
„Тъй като е изписано само неговото име, а не и това на Димитрий и другия художник, следва да се заключи, че Василий е бил главния художник, т.е. човека, когото наричаме Боянския майстор", смятат изследователите.
Припомняме, че в началото на март реставратори обявиха, че зографът на Боянската църква е бил българин и се е казвал Вълкан или Вълчан.
Две седмици по-късно проф. Николай Овчаров даде специална пресконференция, на която обяви, че откритият подпис в църквата може да бъде на всеки.
„На Перперикон могат да се правят и се правят доста спекулации с историята.... с Боянската църква такива фокуси не се правят. Защото е паметник на Световното културно историческо наследство", бе мигновеният отговор на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Реакцията на Овчаров не закъсня: „Перперикон не е по-малко значим от Боянската църква".
Източник: news.bg