13 причини за уволнението на Вежди Рашидов

Още от първия си мандат като министър на културата Вежди Рашидов срещна яростни критики от културната гилдия и обществеността, не веднъж или два пъти призовавали за неговата оставка. 

Последният, засега, от тези случаи се се развива и в момента, като много журналисти, творци и всякакви други хора поискаха той да напусне поста си на културен министър - или Бойко Борисов да му го отнеме - заради недопустим опит за натиск срещу журналист на БНТ.

Скандалът придоби завършен вид и след като един от гостите в предаването на БНТ беше уволнен от подчинената на министъра Национална художествена галерия само ден след излъчването на критиките по адрес на държавата.

Както споменахме, това не е първият скандал или провал на Рашидов (нито първо случайно уволнение след критика), заради който в някои държави министрите сами си подават оставките.

1. Театрите на ръба на фалита. Още от самото началото на театралната реформа артистите изтъкнаха, че тя има своите забележки, но вместо с времето те да бъдат изгладени, постоянно нанасяните промени само задълбочиха кризата в културните институти. В резултат на това театрите ни бяха докарани до ръба на фалита няколко пъти, принудиха се на съкращения, компромиси с програмите си и затягане на коланите. Артистите продължиха да играят нездравословно дълги часове за смешни пари.

На няколко пъти, когато положението ставаше непоносимо или нова поправка в системата им за финансиране и управление заплашваше да нанесе нови, още по-големи вреди - те с огромни усилия се опитваха да ги спрат и да закрепят положението на косъм. Така проблемите в театъра не бяха решение, ами бяха замразени до следващата криза.

2. Гибелта на паметниците на културата. Това е може би най-сериозният проблем, който не само не остава решен, ами отново целенасочено сякаш се задълбочава. Редица експерти и граждани през годините алармираха, че паметниците на културата в страната се рушат безвъзвратно, но реакциите на МК или бяха неадекватни, или изобщо отсъстваха.

Няма да ми стигне мястото за хиперлинкове, в които да поместя всички подобни примери, но съм сигурен, че всеки един от вас може да се сети за цял куп сгради паметници на културата, които са бутнати или са пред събаряне. Какво стана със съборения затвор в Хасково? Ами с тютюневия склад в Пловдив? А рушащите се къщи на Фингов и с ягодите? И т.н., и т.н. 

На всичкото отгоре, вместо да засили Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) - единствената пречка пред ламтежите за имотите, той го орязва постоянно, а след което посочва, че институтът не функционира качествено и трябва да се закрие. Като така се стигна до ужасяващото решение всяка община сама да решава какво да прави с паметниците на културата си, което положи пътя за децентрализиран контрол и корупция.

3. Бутафорните реставрации. И тук примерите са много - крепостта в Перник, Цари Мали Град, Ларгото, Асеневци и т.н., и т.н. При тях отново се опира до НИНКН, който чрез директен натиск от страна на държавата или чрез внедрени "калинки" е използван за узаконяването на очевидно недостоверни и некачествени реставрации и консервации. Отново мненията на експертите в областта за случващото се у нас са отрицателни.

И всичкото това се прави с евросредства, като много хора твърдят, че единствената цел е да се приберат част от сумите, които отиват покрай строежите на крепостите и др. археологически обекти. Най-лошото е, че от ЕС ни отпускат още около 600 милиона лв., с които има планове да бъдат "пипнати" още много обекти, сред които Трапезица, Царевец, Перперикон, Баба Вида и др.

3. Ларгото. Огромният проект в сърцето на столицата заслужава отделна точка, въпреки че е част от предишната. Той лапна над 17 милиона лв. и превърна в бутафорна бетонна торта с камъчета и плочки голяма част от древните останки на Сердика. Други са обаче основанията ми за специалния коментар - две седмици след откриването си гордостта на Рашидов протече. Още малко след това пък няколко стъкла по един от куполите се спукаха, тук дори няма да споменавам грозните пейки, щото са бял кахър. Най-скандалното в цялата ситуация обаче се оказа, че министърът е бил предупреден, че ще стане така, но не е сторил нищо.

4. "Квадрат 500". Самото му име е недоразумение, това първо. Следва изключителната му безидейност и недовършеност и до ден днешен, които бяха надминати от признанието на фирмата изпълнител, че ремонтът на сградата за над 27 милиона лв. е пълен с гафове. Признание, дошло, след като мазилката в две от залите падна. 

5. Провалът на музеите. След като откриха чисто нов музей и след като страната ни организира обиколка на тракийските ни съкровища в "Лувъра" и т.н., се твърдеше, че броят на хората, посетили музеите и галериите в страната ни ще скочи драстично. Все пак това бяха все усилия, за които държавата ни пръсна десетки милиони. Но не стана така. На всичкото отгоре броят на посетителите даже спадна рекордно.

Можем да споменем и цялостния провал в управлението на музеите в страната, които ако не западат, в най-добрия случай стоят на едно и също равнище, без да се развиват с десетилетия, като по този начин губят публика. Към това не помагат и съкращенията и чистките в тях. 

7. Надменното отношение към културните дейци. Помните ли хориста от "Йоан Кукузел", който бе използван и захвърлен от Рашидов? Припомнете си го. Тук графата може да стане много дълга, затова ще оставя останалите примери настрана.

8. Скандалът с Класическата гимназия. Отново проблем, продължил с години, навредил на авторитета на едно от най-елитните училища в страната, разбил неговия учителски и ученически колектив и дори косвено отговорен за смъртта на един от преподавателите в училището. Липсата на визия за учебното заведение, воля за справянето с проблема веднъж и завинаги и желанието за усвояване на едни европейски средства отново оставя усещането, че в бъдеще ще чуем за НГДЕК.

Бонус секция - моралното измерение. Тук влизат постъпки и изказвания на Рашидов, които го злепоставят като човек, заемащ най-високата културна длъжност в страната, но които де факто не може да бъдат претекст за уволнение. Въпрос на етични възгледи е след подобни случаи човек сам да подаде оставка или изобщо да не бъде избиран на подобен пост.

9. Министърът побойник. През 2001 г. Рашидов беше арестуван за побой над полицай пред Столичната община след спор за паркиране, заедно със своя колега Емил Додов. По онова време той бе общински съветник.

10. Измъкването на милионите си от КТБ. Сещате ли се как министърът седмици наред обикаля всички медии и заплашваше, че ще се самоубие, ако му изгорят над двата милиона, сложени в КТБ? Накрая той спря да обикаля медиите и се разбра, че все пак е успял да спаси вложените си с преференции пари от банката чрез цесия от Богомил Манчев. Малко е цинично повечето дейци на културата едвам да свързват двата края и да умират в бедност, но министърът им да се вайка, че са му изгърмели милионите.

11. Когато си милионер, но си купуваш алкохол с отстъпка. Става дума за времето, когато Орешарски се правеше, че управлява. Тогава ГЕРБ бойкотираше парламента, но Рашидов все пак отскачаше до стола на Народното събрание, за да си купи няколко бутилки намален алкохол. 

12. Главен мултак на държавата. Мислим, че това видео от "пир по време на чума" в "гладните години" говори само за себе си. За незапознатите ще обясним: По повод на рождения си ден на 14 декември 1996 г. художникът награден от собственика на "Мултигруп", Илия Павлов, с титлата „главен мултак на републиката“. Към това принадлежи и цитатът на Рашидов: "По-добре мултак, отколкото калтак".

13. Другаруване с престъпници. Във връзка с горната точка ще отбележим, че доста хора, да не кажем повечето, приемат с недоверие личности, които не крият, че са имали приятелски отношения с Илия Павлов, Иво Карамански и др. субекти от родния подземен свят, смятани за мафиоти.

Това, естествено, са само част от примерите, за които се сещаме, затова ще се радваме, ако в коментарите изтъкнете още гафове или провали на министъра, които да включим в нашия списък.

Разбира се, ако беше съгласен с нас, Рашидов да си е подал оставката преди много време, затова остава един вариант - Борисов сам да му я поиска и да го уволни. 

Оттам насетне ще е редно на поста да бъде сложен човек, който да срещне широкото обществено одобрение и най-вече одобрението на културната гилдия, който да е диалогичен, да си разбира от работата и да я изпълнява съвестно. Засега обаче всички имена, спрягани за заместници на Рашидов, които се появяват в пространството, са напълно неподходящи и без нужния авторитет.

Не по-малка е и нуждата от реформа в самото Министерство на културата, чиито структура и персонал са закостенели още от времето на социализма.

Не на последно място трябва да отбележим и нуждата от пълна ревизия на всички проекти, за които са отговорни МК под ръководството на Вежди Рашидов, и ако се разбере, че държавата е ощетена или е имало криминални прояви - да му бъде потърсена съдебна отговорност.

Източник: offnews.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Ив
    Иво
    1 -1
    09:24, 9 юли 2016
    Някой добре се е потрудил, за да поднесе този "протест". В посоките, в които е "критикуван", той е направил много за промяната към по-добро. Когато хората в държавата като цяло изпитват големи трудности, за да поддържат живота си, няма как за дейците на културата да се прави нещо много по-специално, макар че съвсем не се бездейства, защото общините отделят средства в тази посока. Такава трябва да бъде и театралната реформа. Не може там само да се наливат пари за "съществуване". Всичко добро, което се прави там, трябва да достига до хората чрез обиколки в страната. Свалям шапка на големите актьори, които не спират своите турнета, макар че могат да го направят. Салоните са пълни. Голям не се става за един ден. Провинциалните театри правят постановки, в които успешно канят за участие обичаните и познати дейци на изкуството. Не може самода си седиш на мястото /в София или където и да е другаде/ и само да чакаш на държавата. Ако тя цъфти, ще има повече за всички. За образованието не се прави необходимото, а неграмотността и примитивните разбирания за духовна наслада занижават интереса и към истински културен живот. Нападането на Рашидов за милионите му е направо смешно, защото е между малкото хора в страната, дето могат да докажат произхода на парите си. Всички уважаваме големите представители на културата и се радвам, че за много от тях са отделени средства, но за подаяние "реват" /извинявам се за грубата дума/ всички. Не може така. Не може Рашидов да е виновен за цялата бъркотия в България и за проваления преход. Винаги, когато някой се опитва да направи нещо смислено и полезно, започва хулене и търсене на грешки. Грешки имаме всички, но на някои са повече и даже доста греховни - и към държавата, и към хората. Така че...малко успокойте топката с търсенето на мними виновници.

Случаен виц

Последни новини