За девет години България е загубила десет дела за реституция

От 2007 г. досега Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по реституционните дела срещу България е постановил 10 осъдителни решения, има едно сключено приятелско споразумение и едно едностранно споразумение. Това показва отговор на Министерството на правосъдието до "Дневник". Причините, поради които българските граждани сезират европейския съд са различни:

- проблеми при прилагането на реституционното законодателство в България;

- забавяне на изпълнението или неизпълнение на актове на администрацията или съда, с които на жалбоподателите е реституирано правото на собственост върху земеделски земи и гори;

- липсата в националното законодателство на ред за обезщетяване на хора, спрямо които реда в реституционния закон не се прилага: защото искът по него е уважен по отношение на трето добросъвестно лице или защото акта, който признава реституционното право е нищожен;

Неотдавна правителството реши да отпусне на правосъдното министерство поредния финансов транш от 43 хил. евро заради превратно прилагане на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и осъдителните решения спрямо България. Причината бе, че Европейският съд по правата на човек е предупредил, че има установена практика да удовлетворява такива искове и държавата да бъде осъждана. Парите, отпуснати от кабинета са за обезщетението по жалба на семейство Стефанови като изобщо не се е стигнало до дело, а правителството е предложило доброволно да изплати парите и да уреди въпроса извънсъдебно, защото така ще избегне разноските по делото, което със сигурност ще изгуби.

Жалбите пред европейския съд са на основа чл. 7 от реституционния закон, който дава възможност на собственици на национализирани имоти да си ги търсят обратно, дори и от трета добросъвестна страна, т.е. от купувачи, платили за тях.

Правосъдното министерство не посочи колко са висящи дела по Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти или т.нар. казуси със запетайка, тъй като ЕСПЧ конституира държавата като ответник едва на по-късен етап - 6 месеца, когато съдът сметне, че жалбата е от особена важност и от 3 до 5 години в общите случаи.

Обикновено и в съответствие с новите правила на Европейския съд в Страсбург, когато има явно нарушение на Европейската конвенция (както по делото "Стефанови", за което кабинетът отпусна неотдавна 42 хил. евро - бел.ред.) е възможно да се сключи приятелско споразумение и държавата да не бъде осъдена. Тя обаче заплаща пари за обезщетение.

"Следва да се има предвид, че реституционните производства в голямата си част са приключили, така че висящите жалби не би следвало да са многобройни", гласи отговорът на правосъдното министерство. Статистиката, с която то разполага с информация, показва - шест групи дела, по които наблюдението от Комитета на министрите е приключило, който е органа за контрол на изпълнението на съдебни решения.

Министерството посочва още, че голяма част от нарушенията на България на член 1 от Протокол № 1 от Конвенцията се отнасят главно до проблеми при прилагането нареституционното законодателство. По някои решения съдът в Страсбург е дал конкретни указания на властите за създаване на възможности за защита срещу подобни нарушения на национално равнище. Макар някои от законите, регламентиращи тази материя да са вече променени или отменени, или реституционните процеси като цяло да са приключили, нерешени казуси продължават да бъдат предмет на решения на Европейския съд и по тях да се постановяват осъдителни решения, отбелязва правосъдното министерство. 

Някои решения, чието изпълнение (изпълнението се контролира от Комитета на министрите - бел.ред.) все още не е приключило, засяга хипотези на възстановяване на собствеността върху одържавени имоти, които са били закупени от частни лица. Някои от хипотезите са изгубили актуалност или са много специфични.

Въпреки това Комитетът на министрите препоръчва на България да анализира необходимостта и възможността за предвиждане в националното законодателство на ред за обезщетяване на хора, спрямо които редът по чл. 7, ал. 2 и 3 от реституционния закон не се прилага, а именно: защото искът по този закон е уважен по отношение на трето добросъвестно лице или защото актът, който признава реституционното право е обявен за нищожен.

Редица от решенията на Европейския съд засягат реституцията на земеделски земи и гори. Основният проблем по тези дела е забавяне на изпълнението или неизпълнение на актове на администрацията или съдебни решения, с които на жалбоподателите е възстановено/реституирано правото на собственост върху земеделски земи и гори. В няколко свои решения Европейският съд е дал конкретни препоръки към България:

- въвеждане във вътрешното право на конкретни срокове за изпълнението на административните и съдебни решения на компетентните вътрешни органи, с които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи;
- средство за защита, даващо възможност на заинтересованите лица да получат обезщетение в случай на неспазване на същите тези срокове.

Разгледаните от ЕСПЧ дела засягат различни хипотези по вътрешното законодателство - най-често уредени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. За изпълнението на тези дела е необходимо да бъдат установени различните видове причини, поради които реституцията все още не може да бъде довършена спрямо някои правоимащи, както и да се набележат мерки за ускорено приключване на процедурите по реституция и обезщетяване на правоимащите, допълва правосъдното министерство.

Източник: http://www.dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини