Джинсите, по-известни у нас като дънки, са емблематичен символ на свободния дух и непокорността. Мнозина ги определят дори като облеклото на XX век. За значението на дънките в днешната масова култура свидетелства знаменитото изказване на великия Ив Сен Лоран: "В този живот съжалявам само за едно: че не аз съм измислил дънките".

Всъщност тази привилегия се пада на американеца от немски произход Леви Страус, който през 1853 г. поставя начало на необратима революция в модата.

Предшественикът на днешния деним е материя в цвят индиго, използвана през 16 век в Индия. тя била предпочитана от моряците, които си шиели облекла. През 1600 г. в Италия започнало производството на деним. Той бил продаван чрез пристанището в Генуа, който тогава е бил столица на независима република и морска сила. Първоначално от деним се изработвали униформи за флота на Генуа, тъй като моряците имали нужда от дрехи, които могат да се носят сухи или мокри. Материята трябвало да бъде и достатъчно мека, за да могат панталоните да се навиват.

Материалът, от който са изработени първите джинси е бил предназначен за производството на палатки. Името им обаче възниква едва през 30-те години на XX век. Материята, която се използвала, пристигала от италианския град Генуа, пакетите са имали щампа Genes, а оттам произлиза и произнасянето "джинс" на американски. Когато Леви Страус свършва брезента за палатките, той започва да доставя този материал от френския град Ним. Това е причината понякога платът да се нарича "деним" (de Nimes).

Всъщност денимът е памучна тъкан с диагонална сплитка. Материята има редица разновидности, които се определят от технологията, по която е изработена.

Първоначално панталони от деним носят каубоите и работниците – т.е. той е символ по-скоро на по-ниските слоеве на населението. Няма да сгрешим обаче ако кажем, че денимът успешно е направил своята революция в модата, която преобръща представите за модерно.