По следите на изчезналите нацистки "кубчета на Хайзелберг"

Учените са разработили нов метод за идентифициране и проследяване на произхода на стотици изчезнали кубчета уран от нацистката програма за атомно оръжие.

Повече от 600 "кубчета на Хайзенберг" - важни компоненти на плановете на нацистите за изграждане както на ядрен реактор, така и на атомна бомба и кръстени на Вернер Хайзенберг, един от германските физици, които ги създават, са били иззети от тайна подземна лаборатория в края от Втората световна война и пренесени в САЩ. Смята се, че над 1200 кубчета уран са създадени в нацистка Германия. Но днес изследователите знаят местонахождението на едва около дузина.

Новата техника, тествана върху куб, мистериозно попаднал при изследователите в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория (PNNL) в щата Вашингтон, беше представена в края на август на заседание на Американското химическо общество и може да помогне за проследяването на незаконния трафик на ядрен материал.

Наред с техния куб, изследователите имат достъп до няколко други, притежавани от сътрудници. Те се надяват, че тяхната нова техника ще може не само да потвърди произхода на кубчетата от нацистка Германия, но и да ги свърже със конкретните лаборатории, където са създадени за първи път.

"Не знаем със сигурност, че кубчетата са от германската програма, затова първо искаме да установим това", казва Джон Швантес, старши учен в PNNL. "След това искаме да сравним различните кубчета, за да видим дали можем да ги класифицираме според конкретната изследователска група, която ги е създала."

Когато Адолф Хитлер идва на власт, германските ядрени експерименти са водещи в научните изследвания. През 1938 г. германските радиохимици Ото Хан и Фриц Щрасерман стават първите, които разделят атома, при което се освобождават огромни количества енергия. По време на Втората световна война немските учени се надпреварват да намерят начин да трансформират кубчета уран в плутоний - ключова съставка в първите ядрени бомби, с помощта на прототипни реактори.

Германски учени окачили кубчетата със страна само 5 сантиметра на кабели и ги потопили в "тежка" вода, в която водородът е заменен с по-тежък изотоп, наречен деутерий. Германските учени се надявали, че техните реактори ще предизвикат самоподдържаща се верижна реакция, но техните проекти се провалили.

Двама видни физици ръководят тези експерименти - Курт Дибнер, който провежда експерименти в Готоу, и Вернер Хайзенберг, който ги провежда първо в Берлин, а по-късно в тайна лаборатория под средновековна църква в Хайгерлох, за да се скрие по-добре от войските на съюзниците. Хайзенберг, носител на Нобелова награда, физик, наричан "бял ​​евреин" от конкурента си - физикът Йоханес Старк, заради откритото му възхищение от работата на Алберт Айнщайн по относителността и квантовата механика, въпреки това работи за изграждането на атомна бомба за нацистка Германия.

След като откриват лабораторията на Хайзенберг през 1945 г., американските и британските сили намират 664 кубчета, заровени в близкото поле, и ги изпращат в САЩ.

Хаотичният срив на нацистката ядрена програма вероятно означава, че много от кубчетата все още може да са там. Стотици кубчета от лабораторията на Дибнер са изчезнали. Има много доклади за физици, които са придобили кубчета, които ги раздават като сувенири, а институтът Смитсониън във Вашингтон дори има куб, открит в чекмедже в Ню Джърси. За друг куб, извлечен от германски ручей, се казва, че е бил хвърлен от самия Хайзенберг по време на отчаяното му бягство от настъпващите съюзнически сили.

Изследователите на PNNL подозират, че имат куб на Хайзенберг, но не са сигурни. За да тестват произхода на куба, екипът разчита на радиохронометрия, техника, която геолозите използват за датиране на проби от древни скали и минерали въз основа на наличието на естествени радиоактивни изотопи. Техниката може да разкрие възрастта на куба и потенциално къде е добит оригиналният уран. Тази техника може не само да бъде полезна за намиране на произхода на кубчетата на Хайзенберг, но и за проследяване на произхода на други контрабандни ядрени материали.

Тъй като различните нацистки лаборатории полагат различни химически външни покрития върху кубчетата си, за да ограничат окисляването, втора техника, която екипът разработва, може също да проследи кубчетата до учените, които са ги създали. Изследователите вече са открили, че техният куб, за който се смята, че е от лабораторията на Хайзенберг, всъщност има покритие на базата на стирен от лабораторията на Дибнер. Това откритие означава, че кубът може да е един от онези, които Дибнер съобщава, че е изпратил на Хайзенберг, който се опитва да събере повече гориво за новия си реактор, каза Швантес.

Въпреки че днес служат за разработването на техники за проследяване на ядрения материал, кубчетата са обезпокоително напомняне колко близо сме били до една съвсем различна история.

"Радвам се, че нацистката програма не е била толкова напреднала, колкото биха искали, в края на войната", казва Британи Робъртсън, докторантка в PNNL. "Защото в противен случай светът би бил много различно място."

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Ха
    Хахах
    1 -1
    08:27, 10 сеп 2021
    И после американците били измислили атомната бомба, как ли пък не. Хубаво, че са били немците, че задокеанските крадци да се сдобият с технологията.

Случаен виц

Последни новини