Велика събота е последният ден от Страстната седмица. В него църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането на духа му в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери.

Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава без прекъсване до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с неделните и свършват с тържественото "Христос воскресе!" 

Тази година ритуалът по взимане на Благодатния огън от Йерусалим вечерта на Велика събота и пренасянето му в София няма да се състои. В средата на април Светия Синод излезе с решение,че няма да изпрати делегация,както обичайно като се аргументира с тежките ограничителни мерки срещу коронавируса в Израел и други "неблагоприятни обстоятелства", които не назова. За богослуженията ще бъде използван благодатният огън, съхраняван от миналата година, а представителите на епархиите ще го получат от Синодалния параклис "Св. цар Борис-Михаил", за да го разнесат из цялата страна. Такава беше практиката и през 2020 г., когато свещенослужители не пътуваха до Йерусалим заради пандемията.Народната традиция тачи Велика събота като ден напоследни приготовления за празника и помен за мъртвите.

След Разпети петък, когато църковния канон забранява да се работи, защото за християните това ден на скръб за смъртта на Христос, в събота се правят последните приготовления за Великден. Това е втората възможност - след Велики четвъртък, да се боядисат яйцата. В събота се месят и пекат козунаците.

На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.