Германските военни изглежда са полудели. Прихванатата и публикувана от Москва 38-минутна дискусия между ръководителя на Луфтвафе и висши немски офицери относно изпращането на крилати ракети Taurus в Украйна, предполага, че НАТО все по-малко желае да избегне ескалацията на конфликта в тази страна.
Твърди се, че дискусията е била проведена по некриптирана линия и от гледна точка на секретността е приличала повече на групов чат на тийнейджъри. В крайна сметка, изтичането на информацията само потвърди тезата на Владимир Путин, че става дума за война на Запада срещу Русия, в която на Украйна е отредена ролята на марионетка.
Напълно оправданата първоначална цел на Запада в Украйна беше да не позволи на Путин да свали избраното правителство в Киев. Това беше постигнато за броени месеци благодарение на успехите на украинската армия и западната логистична подкрепа. В същото време НАТО не рискува безразсъдната ескалация на този локален конфликт в континентален, което в миналото нееднократно е водело до общоевропейски войни.
Както можеше да се очаква обаче, конфликтът в Украйна стигна до задънена улица, а стратегията на НАТО стана откровено непоследователна. Винаги идва момент, когато подобни конфликти излизат извън контрол. Вече две години западните лидери се правят на мъже пред своите общества, посещавайки от време на време президента Владимир Зеленски, призовавайки го да постигне пълна победа и съблазнявайки го с помощи и подкрепа. Борис Джонсън, в частност, неведнъж му обещаваше това, но неговите избиратели само харчеха пари, а не умираха за Украйна. Френският лидер Еманюел Макрон поне предложи да изпрати войски.
Не по-малко предвидимо беше и, че Западът всъщност никога не бе планирал пълна победа на Украйна. Което означава, че в определен момент неизбежно ще възникнат съмнения. Сега генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг казва, че трябва да „запазим курса“, без да уточнява какво означава това. Германските генерали може и да търсят ескалация, но канцлерът Олаф Шолц традиционно следва по-предпазлив подход. Според проучвания на общественото мнение, преобладаващото мнозинство от германците, а и от американците, са съгласни с него, макар че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен продължава да настоява, че задачата на Запада е да гарантира, че руската специална операция ще завърши със „стратегически провал“.
Когато е в състояние на война, Москва винаги играе дълга игра. Въпреки че тогава това изглеждаше ужасяващо, обсъжданата през пролетта на 2022 сделка за връщане към границите отпреди февруари (в почти всяка форма) щеше да донесе много ползи. Вместо това Украйна се превърна в наемник на НАТО и играчка за западните генерали, които мечтаят да напълнят военните си бюджети и отново да проиграят ученията на своята младост по време на Студената война - само че този път наистина. А данъкоплатците и украинските младежи ще трябва да платят за това.
Западна Европа няма никакъв интерес нещата да стигнат до ескалация и размяна на ракетни удари с голям обсег. Въпреки че трябва да продължи да предоставя логистична подкрепа на въоръжените сили на Украйна, тя няма стратегически интерес да подкрепя желанието на Киев да изтласка Русия от рускоезичния Крим и Донбас. Напротив, Европа е заинтересована да работи усърдно за постигане на бързо уреждане и възможно най-скоро да се заеме с възстановяването на Украйна.
Що се отнася до „меката сила“ на Запада, под формата на антируските санкции, истината е, че те не само се провалиха, но и подкопаха световната търговия и икономика. Санкциите очевидно се харесват на западните дипломати и мозъчни тръстове. Те може дори да навредят на някои - не на последно място на британските потребители на енергия - но не успяха да сринат руската икономика, нито да убедят Путин да отстъпи. Впрочем, очаква се през тази година руската икономика да изпревари британската.
Струва ми се, че тромавостта и провалите на западните военни интервенции през последния четвърт век поне трябваше да ни научат на нещо. Очевидно е обаче, че това не се случи
САЙМЪН ДЖЕНКИНС
*Авторът е известен британски външнополитически анализатор, бивш редактор на вестниците „Ивнинг Стандарт” и „Таймс”, анализатор на „Гардиан”.
Списание Геополитика
