„Ужасният сценарий“ – какво може да последва от руската армия на западната украинска граница

Десетките милиарди долари военна помощ от САЩ за Украйна и съседните ѝ страни печели малко време - вероятно година или малко повече - за Киев и за ЕС. Но дори като се добави европейската помощ, това няма да спечели войната, а в най-добрият случай може да подобри позициите на украинците при евентуални преговори.

Украйна тепърва трябва да мобилизира и подготви за фронта десетки хиляди души, докато Русия унищожи значителна част от енергетиката ѝ и продължава да сее разруха. Зачестиха и песимистичните прогнози за посърване духа на украинците от осъзнаването, че конфликтът може да е много, много по-дълъг и когато се стигне до започване на възстановяването, ще са загинали най-младите и работоспособните, а населението вероятно ще е останало с десетина милиона по-малко от февруари 2022 г.

Което не означава, че е изчезнала хипотезата за руски войски на западната украинска граница и че САЩ и НАТО трябва да се подготвят за нея. Както и за по-лошо.

  •     „По същество това, което очакваме за Украйна през 2024 г., е възможно най-силна отбранителна позиция, но като приемем също, че украинците вероятно ще загубят някои позиции от руснаците“, казва за „Ройтерс“ Матю Савил, директор по военни науки в базираният в Лондон стратегически институт RUSI.
  •     „Украинската армия ще загуби позиции, смята и колегата му от RUSI д-р Джак Уотлинг. Въпросът е колко и кои населени места ще бъдат засегнати." Може ли Украйна все още да функционира като жизнеспособна страна, ако Харков, например, падне? Да, казват анализаторите, но това би било катастрофален удар както върху духа на украинците, така и върху икономиката. Руснаците се опитват „да създадат усещане за безнадеждност“.
  •     Има „сериозен риск“ украинците да изгубят войната още тази година, ако „започнат да смятат, че не могат да я спечелят и няма смисъл да се сражават и умират само за да защитават нещо незащитимо“, продължава в същата посока и сър Ричард Барънс, който през 2013-2016 г. ръководеше обединеното командване на британската армия.


В дебатите за американската помощ се чуха аргументи, че войната ще е в паритетна ситуация, независимо от действията на Вашингтон. Това е абсолютно погрешно, заяви Дейвид Кейгън в доклад за вашингтонския Институт за изследване на войната. В него той обяснява (преди одобряването на закона от Камарата на представителите в събота), че забавяне, намаляване или спиране на тази помощ би означавало „драматични руски успехи през 2024-2025 г. и в крайна сметка руска победа“.

В сценарий на руска победа сега, казва Кейгън, рискът от руска атака срещу НАТО в близко бъдеще ще се увеличи драматично и предизвикателството да бъдат защитени балтийските републики ще стане почти непреодолимо. Докато ако Украйна просто държи фронтовите линии приблизително там, където са сега, ще направи много по-трудна и по-рискована евентуална руска атака срещу Полша или балтийските държави.

Авторът прилага и карти за двата сценария с предимствата за Русия в единия и за НАТО - във втория, особено ако украинците успеят да изтласкат руската армия още на изток и на юг. Всички руски планове би трябвало да изглеждат съвсем различно при една стабилизирана, въоръжена с вносно и собствено оръжие и разположена по границите с Беларус и Русия украинска армия с прозападно правителство в Киев.

Сценарият, при който Русия трябва да се съобразява със силна украинска армия, разположена по руските и беларуските граници

Първият сценарий изглежда като публична версия на част от презентациите, с които е бил убеден този месец Майк Джонсън, председателят на Камарата на представителите във Вашингтон, да подложи на гласуване закона за помощта за Украйна.

В него е описана загубата на Украйна и възможност Русия да поддържа конвенционални военни способности, за да заплашва НАТО от украинска територия дори докато се справя с неизбежен и вероятно мащабен украински бунт срещу окупацията.

Руснаците също имат начини да привлекат стотици хиляди или дори милиони украинци на военна служба, заедно с отбранителната промишлена база, която украинците сега изграждат, което значително да увеличи военния и икономически потенциал на Русия.

НАТО трябва да очаква в този „ужасен сценарий“, както го нарича авторът, да се изправи срещу големи руски конвенционални сили по цялата си граница от Черно море до Арктика.

  •     Полската, унгарската, словашката и румънската граници ще са под заплаха от руска наземна атака за първи път след разпадането на Съветския съюз.
  •     Заради заплахата НАТО ще трябва да установи постоянно части и въоръжение в Югоизточна Европа и да привлече допълнителни сили от САЩ и западноевропейските държави от алианса към Южна и Централна Европа.
  •     Това би лишило НАТО от резерви, които иначе биха били на разположение за бързо укрепване на балтийските републики в случай на заплаха от руска инвазия.
  •     Тези войски на НАТО - повечето от тях без реален опит във воденето на съвременна механизирана война - ще се противостоят на калена в битки руска армия, насърчена от победата си в Украйна.
  •     Руската армия може да подготви планове за кампания за атака срещу Полша и/или балтийските държави, без да се притеснява за левия/южния си фланг, където иначе ще е принудена да разположи части за възпиране на Украйна.

Коридорът Сувалки между Полша и Литва е широк само малко повече от 120 км.

Кейгън изрично подчертава, че сценарият му за руска операция на запад е представен съвсем накратко, без важни подробности и със сигурност има моменти, нуждаещи се от дебат. Ето как изглежда той:

  •     Приоритет ще е прекъсването на широкият 110-150 км „коридор“ Сувалки, който минава между Беларус (около Гродно) и руския ексклав Калининград, за да се попречи на НАТО да подсили или снабдява трите съюзнически държави, докато руските бронирани и въздушнодесантни части нахлуват в тях.
  •     Руснаците ще се стремят да се подготвят и да атакуват достатъчно бързо, за да не дадат време на НАТО да изпрати преди агресията големи подкрепления от САЩ, Франция, Германия и Великобритания в коридора Сувалки и балтийските държави
  •     Това означава бързо задействане на силите в новосъздадените Ленинградски и Московски военни окръг за разлика от по-бавното и видимо за НАТО сглобяване на по-голяма руска сила с единици в Кавказ, Централна Азия или от Далечния изток.
  •     Логично е да има и поддържащи операции - две в балтийските републики и трета в Молдова, за да бъдат държани на място възпиращите части на НАТО в Румъния, Унгария и Словакия.

Сценарият, в който Украйна е изгубила войната и Русия, може бързо да организира офанзива на запад

Не е ясно дали при варианта с поражение на Украйна в близко бъдеще Русия няма да побърза с балтийска операция, преди НАТО добре да е установило достатъчно големи сили в Литва, Латвия и Естония. След като видяха колко разрушителен е ефектът от руска офанзива още в първите дни и седмици на агресията срещу Украйна, балтийските правителства настояваха алиансът да състави военните си планове за отбрана така, че да не се допуска руската армия да прекрачи границата. Освобождаването на руини не изглежда приемливо.

Завземането на Сувалки означава също, че руската армия трябва да навлезе и окупира - в името на осигуряването на свобода за маневриране и изтласкване на натовските системи с по-голям обсег - и в полските воеводства Вармия и Мазурия. „Буферът“ трябва да е близо 100 км.
Районът от години работи за обезсилване на потенциално ключов компонент в руските планове - всяването на разделение в обществото, радикализирането на малцинства и кибератаки като част от хибридната подготовка на военна операция.

Би трябвало достатъчно промени да са направени и след анексирането на Крим от Владимир Путин през 2014 г. Статия на „Уолстрийт джърнъл“ от лятото на 2016 г. твърдеше, че се работи за защита на коридора Сувалки, защото „съюзниците може да имат 72 часа за подсилване, преди руснаците да го затворят“. Загубата му за НАТО означава до 60 часа руската армия да е в покрайнините на Талин и Рига.

Четирима опитни американски висши офицери от резерва предупредиха в доклад също от 2016 г., че „Русия ще е способна не само да запечата балтийските държави в „балон“, покриващ въздушно, морско и сухоземно пространство, но и яростно да действа в други пространства, критично важни за военни операции - електромагнитния спектър, киберпространството и дори в космоса с антисателитни средства“. Те призоваваха не само да има солидно съюзническо военно присъствие, но и да се съкрати драстично веригата за снабдяване и подкрепа - от около 1600 км на не повече от 300 км, както е било по време на Студената война.

Сходно бе и мнението тогава на споменатия сър Ричард Барънс, който изчисли, че Русия може да бъде готова за действие в рамките на 48 часа и „земи и контрол върху въздушното пространство и териториалните води може да бъдат загубени, преди 28-те държави - членки на НАТО, дори да са се съгласили как да отговорят“.
„Много хора са изгубили представа какво представлява и изисква една надеждна военна сила. Те смятат, че малко поза или лека сила са достатъчни, но не е“, предупреди той в статия в лондонския „Таймс“.


Не се е променил смисълът на препоръката в доклада на офицерите:
„НАТО трябва ясно да заяви на Русия, че в случай на агресия срещу който и да е съюзник в алианса, за нас няма такова нещо като ограничен конфликт и че ще се изправим срещу Русия във всички домейни и без географски ограничения."

 

Днес Фредрик Кейгън казва, че изводът от ситуацията е „много ясен“: „Една независима Украйна със силна армия и прозападно правителство ще направи руската атака срещу НАТО много по-трудна, рискована и скъпа за Москва. Независима и силна Украйна по този начин ще помогне на НАТО да възпре такава руска атака и да я победи, ако възпирането се провали. Една победоносна Русия, която успее в целта си да унищожи изцяло Украйна, от друга страна, ще представлява голяма конвенционална военна заплаха за НАТО за относително кратък период от време."

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Случаен виц

Последни новини