Как Сърбия включи България в кампанията си срещу резолюция за геноцида в Сребреница

Сърбия опитва да повлияе на България по неофициални канали, за да промени позицията си за резолюция на ООН, осъждаща геноцида в Сребреница, и да се изтегли като съавтор.

Това казаха за „Дневник“ събеседници, запознати с въпроса или имащи наблюдения върху процесите в българската дипломация.

Проекторезолюцията в Общото събрание, която трябва да бъде обсъдена и гласувана на 23 май, призовава за записване на 11 юли като Международен ден на възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница, осъжда всички действия, възхваляващи извършителите на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и призовава да продължи издирването на извършители на геноцид. Тя също така недвусмислено осъжда геноцида в Сребреница като историческо събитие. Документът, ако бъде приет, би бил с необвързващ характер.
За три седмици след 11 юли 1995 г. над 8000 мъже и момчета мюсюлмани са убити в и около градчето Сребреница, днес в Източна Босна и Херцеговина, от части на босненската сръбска Армия на Република Сръбска. През 2004 г. Международният наказателен трибунал за Бивша Югославия определя деянието като геноцид; това потвърждава и Международният съд на ООН през 2007 г.

Макар в подготвения текст за ООН да не се споменава Сърбия - особено след като бе смекчен тонът в него - критиците му в Белград и другаде смятат, че тя е взела сърбите на прицел. От бошняци, както и от някои активисти, може да се чуе, че последният вариант е разводнен и размива отговорността на босненските сръбски сили за станалото. „На нас, оцелелите“, резолюцията може да помогне в борбата с отричането на геноцида в Сребреница, заявява друг силен глас сред преживелите трагедията, Ехлимана Мемишевич, преподавател в университета в Сараево.



Редом с България, към последната версия на текста имат позиция поне две други съседни на Сърбия държави. Едната е Северна Македония, която е съавтор, другата - Черна гора, предложила поправки в текста, след като публично заяви, че ще го подкрепи. С тези промени се вписва, че никоя етническа или религиозна група не може да бъде обвинявана за геноцид.

В разговорите на „Дневник“ някои от събеседниците, запознати отблизо с механизмите и процедурите около резолюцията, посочват, че усилията на сръбската страна да разубеди България включват опити за натиск върху Министерството на външните работи в София, използвайки лични отношения между водещи политици в двете държви - нещо, което Сърбия настойчиво отрича.


Само Главчев може да смени позицията

Няколко източници на „Дневник“ твърдят, че Вучич е водил разговори с български политици на всяко ниво и че лично води кампанията с обаждания по телефона и срещи.

Могат да се чуят и отделни коментари, че тази комуникация на Вучич и позицията на България предизвикват недоволство сред част от българските дипломати, още повече, че не става дума просто за подготвена българска подкрепа за проекта, а че страната е сред инициаторите и оттеглянето би било още по-необичайно. Колко голяма е тази група, ако тя съществува, не е известно.

Конвой от нидерландски сини каски в района на Сребреница на 28 февруари 1994 г. През 2022 г. страната поднесе извиненията си на Босна и Херцеговина, че не е успяла да защити населението от масови разстрели от страна на местните сърби.

„Дневник“ се обърна към Министерството на външните работи с въпроси дали Сърбия и Русия по официален път са се обръщали към институцията по повод проектодокумента, както и дали позицията на България, като съавтор (и, неофициално, решила да гласува „за“), е окончателна. Към момента на приключване на статията във вторник вечерта отговор не бе постъпил.

Известно по неофициален път е, че към момента в правителството не е зададена друга позиция. Ако някой може да зададе промяна в толкова финален етап преди самия дебат и гласуване, това е външният министър. В момента тази функция изпълнява премиерът Димитър Главчев, бивш депутат от ГЕРБ в шест парламента.

Къде е България

Изглежда малко вероятно такава промяна да се осъществи, докато България е съавтор. Отказът от този статут, приет от България по покана на Германия (изпратена и към много други държави от нея и от съвносителя Руанда) е стъпка, каквато Сърбия би искала да постигне, но каквато би накърнила репутацията на България, след като веднъж е заела позицията си.

  •     В Основната група, обединила се около резолюцията, са 17 страни: Германия, Руанда, Албания, Босна и Херцеговина, Чили, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Йордания, Лихтенщайн, Малайзия, Нидерландия, Нова Зеландия, Словеия, турция, САЩ. Други 22 са съавтори.

 

  •     Две трети от държавите в ЕС са или част от т. нар Основна група, или са сред станалите впоследствие съавтори. Сред видимите изключения, редом с Унгария, към момента на публикуване на тази статия са петте членки на блока, които не признават Косово: Румъния, Гърция, Испания, Словакия и Кипър. Това не означава, че те непременно ще гласуват „против“.


Канадски патрул от мисията UNPROFOR по улиците на Сребреница на 25 април 1993 г., разрушени от сръбски обстрел.

Ангажиралите се като съавтори държави са поканени от Германия и Руанда, с нота от постоянното представителство на 3 май 2024 г., с обяснението, че резолюцията за обозначаване на 11 юли за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница, признат за такъв от редица независими организации, се базира на ясен прецедент и съгласуван език, а подкрепата за нея подчертава и подкрепата за международното право и международния правен ред. Сърбия е поканена многократно да влезе в диалог по темата, а ако бе отправила предложения, отношението към тях щеше да е много сериозно, продължава текстът.

Каним всички членки на ЕС да подкрепят тази важна резолюция и така да изпратят ясно послание за възпоменание и срещу отричането на геноцида.
Антие Леендерце и Ърнест Руамукьо,, постоянни представители на Германия и Руанда в ООН

Няколко дни по-късно с реакция се включи и Русия. Тя заяви, че инициативата „няма нужното одобрение от властите на Босна и Херцеговина“ (макар Германия и Руанда да уточняват, че постоянният представител на Сараево в световната организация Златко Лагумджия е упълномощен да говори от името на Босна и да я представлява) и нямала нищо общо с помирението, смирението или възпоменанието, а само служела на определени групи в босненския елит и е насърчавана отвън.

Очевидно коментарът за липсата на одобрение от босненските власти е препратка към босненската Република Сръбска - доминираната от сърби съставна част на страната (т. нар. ентитет), която редом със Сърбия не признава клането от 1995 г. за геноцид. Президентът на Република Сръбска Милорад Додик нарича станалото „сериозна грешка“, независимо че отричането на геноцида към момента е незаконно. Додик възразява по-конкретно срещу липсата на обсъждания в тричленното президентство на Босна и Херцеговина, съставено от бошняк, сърбин и хърватин (чийто член от босненските сърби, Желка Цвиянович, изтъкна същия аргумент).

 

Протест на босненските сърби на 18 април, отричащ в Сребреница да е имало геноцид. На трибуната е лидерът Милорад Додик.

Според Москва нямало основание да се правят сравнения като това с вече приетия Ден за възпоменание на геноцида в Руанда, тъй като според руската страна конфликтът в Босна е коренно различен (посочва се като пример твърдението за подклаждане на разделенията отвън, включително „бомбардировки от членки на НАТО). Изтъкват се и многохилядните протести в Баня Лука срещу резолюцията и рискът от създаване на напрежение.

На 19 май писмо от временно управляващия представителството на Сърбия в ООН съдържа обвинения към основната група заради процеса на консултации, защото били включени предложения на Черна гора след внасянето на проекта и няколко дни след като тя обяви, че ще гласува „за“.

Снимки от процеса срещу босненския сръбски генерал Радислав Кръстич през 2000 г. показват, според обвинението, че сърбите са местили тела от масови гробове на други места, за да прикрият свидетелства за клането в Сребреница.

Основната група казва, че предложението е прието, защото Черна гора е страна от региона и с поправките още повече ще се разсеят опасенията на Сърбия, че текстът е насочен срещу нея.

„На фокус е глобалният юг"

В Сърбия източник, запознат с дейността на президента, настойчиво отрича пред „Дневник“ да знае да е провеждан разговор между президента Вучич и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Попитан за контакти с други високопоставени политици в България, събеседникът, част от управляващите в Белград, казва, че всъщност България не е била във фокуса на усилията. „Знаехме от началото, че България силно подкрепя (резолюцията - бел. ред.). Не сме губили време с това, което знаехме, че не може да се промени. Концентрирахме се основно върху държавите, за които не сме сигурни как ще действат."

Българските събеседници твърдят друго. Резолюцията сварила Сърбия неподготвена и, при подканата от Берлин да се приеме текстът, позицията на София, решила да приеме статута на съавтор, я изненадала.

Сигурно е само че във фокуса на Белград са други държави: в Африка, Карибите и Латинска Америка (в Африка и Централна Азия, според дипломати, в полза на сърбите лобира и Русия).

Този избор напомня съществуващ модел на места, където Сърбия е доказала, че е силна. През 2017 г., след интензивно лобиране и сделки, Суринам от Латинска Америка оттегли решението за признаване на Косово. През 2018-а това стана с Бурунди в Африка. Спорна или не, процедурата с „оттегляне на признаването“, смятана от Прищина за недействителна, показа системен подход към т. нар. Глобален юг в опит да се издейства солидарност със Сърбия. От 2018-а насетне „отказ“ от Косово декларираха общо 13 държави - тъкмо от Африка, Океания и Карибите.

Нищо от описаното по-горе не е изненада, след като Вучич, под чийто натиск вотът вече бе отлаган, се зарече да се „бори до последния момент“ срещу резолюцията.

Очакването в някои представителства на държави съавтори в ООН е, че тя ще бъде прокарана, но че много държави ще се въздържат.

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини