Талибаните въведоха нов Наказателен кодекс в Афганистан, основан на стриктното им тълкуване на Шариата.

Кодексът, одобрен от върховния лидер Хибатула Ахундзада създава класова правосъдна система, в която наказанието за едно и също престъпление ще зависи изцяло от статута на извършителя. В Афганистан ще съществуват 4 нива на социална йерархия:

•     Религиозни лидери и висши длъжностни лица: При извършено нарушение те получават само „съвет“ или дискретно напомняне от съдията. На практика духовниците и талибанският елит получават имунитет. 
•     Елит (благородници, старейшини, търговци): Наказват се с призоваване в съда и официално порицание.
•     Средна класа: Наказват се с лишаване от свобода.
•     Долна класа (бедните и безвластните): Подлежат на затвор, съчетан с тежки физически (телесни) наказания.

Наказателният кодекс на Афганистан признава робството като правна категория. Кодексът прави разлика между „свободни хора“ и „роби“. Член 15 изрично посочва, че телесните наказания се налагат независимо дали престъпникът е „свободен или роб“. Кодексът позволява на „господарите“ (собствениците на роби) сами да изпълняват определени наказания върху подчинените си, без нужда от съдебен процес. Съпругът в семейството също може да наказва съпругата си, кодексът дискриминира жените, както и религиозните малцинства. Законът позволява на бащите да наказват физически своите над 10-годишни синове за действия като пропускане на молитва.

Не всеки мюсюлманин е добър гражданин - кодексът признава за мюсюлмани само последователите на ханафитската школа. Преминаването от ханафитския ислям към друго течение се счита за престъпление, наказуемо с до две години затвор, а разпространението на „еретични“ идеи – до 10 години

Криминализирано е и несъгласието, т.е. критиките срещу управлението на талибаните. Гледане на танци или поведение, което се счита за неморално, може да бъдат наказани. Член 4, точка 6 позволява на всеки мюсюлманин, който стане свидетел на „грях“, лично да накаже извършителя на място.

•     ИЗТОЧНИЦИ НА РОБИ:

Кодексът позволява на военните лидери да решават съдбата на заловените. Ако те не бъдат екзекутирани или освободени срещу откуп, те преминават в категорията на „подчинени“ или „роби“.

В разделите, третиращи социалните класи (4-те нива на обществото), е заложено, че децата на лица с робски статут наследяват същите правни ограничения. 

При невъзможност за изплащане на дълг, съдебната система, доминирана от талибански съдии, позволява „трудова компенсация“. Тъй като длъжникът няма право на защита и често бива лишен от статус на „свободен човек“ поради „нечестивост“ (неплащане), той де факто се превръща в собственост на кредитора, докато дългът не бъде „отработен“.

За определени престъпления, които се считат за „бунт срещу ислямския емират“ или „тежък морален упадък“, кодексът предвижда лишаване от граждански права. Вместо традиционен затвор, осъдените могат да бъдат предадени за „превъзпитание чрез труд“ в държавни мини или земеделски обекти, собственост на талибански лидери. Това на практика е държавно робство, при което човек губи правото си на самоопределение.

•     ИСТОРИЯ: 

Разрешаването на робството в Афганистан е безпрецедентен случай в модерната история. Мавритания бе последната страна, която забрани робството едва през 1981 г., и го направи престъпление, за което се лежи в затвор, чак през 2007 г.