Германското правителство разкри амбициозен план за постигане на климатични цели до 2030 г., включващ инвестиция от 8 милиарда евро за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Програмата съдържа 67 точки за трансформация на икономиката и енергетиката, въведени в момент на колебания в цените на енергията и несигурност в доставките.
Германия цели да намали емисиите на парникови газове с поне 65 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 година. Крайната цел на страната е да постигне пълна климатична неутралност до 2045 година. Към днешна дата реалното намаление на емисиите е около 48 процента. Експерти предупреждават, че досегашните политики са недостатъчни за постигане на заложените международни параметри.
Планът, одобрен от кабинета на канцлера Фридрих Мерц, включва сериозно разширяване на капацитета за вятърна енергия. Предвижда се добавянето на 12 гигавата капацитет на наземните вятърни централи в страната. Допълнителни проучвания сочат, че Германия се стреми към удвояване на този капацитет до 115 GW. Реформата обхваща също така мерки за подпомагане и предпазване на горите и почвите.
Транспортният сектор получава специално внимание чрез социално диференцирана схема за субсидии в размер на 3 милиарда евро. Целта е Германия да възстанови интереса към електромобилите и да ги направи по-достъпни за гражданите. Тази програма трябва да подпомогне покупката на 800 000 нови електрически превозни средства. Очаква се това да спести над 800 милиона литра бензин в дългосрочен план.
Министерството на околната среда изчислява, че новите мерки ще доведат до икономии на над 25 милиона тона въглероден диоксид. Потреблението на природен газ трябва да спадне с близо 7 милиарда кубични метра до края на десетилетието. Екоминистърът, Карстен Шнайдер, подчерта важността на тези промени за устойчивостта на обществото пред бъдещи кризи.
Модернизираме икономиката, правим обществото по-устойчиво на кризи и помагаме на природата, за да може тя да ни помогне
Индустриалният сектор ще получи целева подкрепа от 2,9 милиарда евро за преход към нисковъглеродни технологии. Средствата ще се използват за електрификация и внедряване на системи за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Министърът на икономиката и енергетиката Катерина Райхе потвърди подкрепата си за европейските климатични цели. Тя обаче предупреди за нарастващите икономически разходи при финализиране на процеса по декарбонизация.
Въпреки мащабните намерения, Експертният съвет по климатични въпроси изразява сериозни съмнения относно ефективността на плана. Специалистите смятат за много вероятно мерките да не бъдат достатъчни за гарантиране на целите. Някои анализи сочат, че за ограничаване на затоплянето до 1.5°C е необходимо намаление от поне 69 процента. Експерти препоръчват и по-строги стъпки, като пълна забрана на нови газови котли още от 2025 година.
В политически план се забелязват дискусии относно бъдещето на традиционните технологии в транспорта. Фридрих Мерц настоява ЕС да преосмисли забраната за двигатели с вътрешно горене след 2035 година. Това показва сложността на баланса между климатичните амбиции и индустриалната стабилност. Програмата предвижда още разширяване на зарядната инфраструктура и подобряване на енергийната ефективност на сградите.
