„Вълна“ е думата от последните месеци, денят на изборите и след вота, която чуваме най-често. Нещо като бранд на Румен Радев и „Прогресивна България“. Радев е победител - поздравления. Заслужено, защото първото място е доверие от 1,4 милиона избиратели. Наистина впечатляващо.
Голямата победа на избори обикновено се дължи на протестния вот на избирателите срещу неуспели доскорошни управляващи или дългогодишно тоталитарно управление. Това твърди политическият анализатор Чарли Кук. Победата за едни винаги е загуба за други.
Трябва да се признае на Радев, че успя да се появи в точния момент, на точното място и успешно да се възползва от ситуацията.
Вече се чуха сравнения на победата на Радев и „Прогресивна България“ с онази на Иван Костов и СДС през 1997 г. Това не е вярно, а сравнението е некоректно.
Тогавашната вълна на недоволство бе предизвикана от управлението на кабинета „Виденов“, което доведе до: 1 долар за 3000 лева, заплати и пенсии по 3-4 долара. Празни магазини, опашки за хляб, соево „месо“, банкови фалити и загубени спестявания, гориво срещу купони, режим на тока, на много места и на водата. Живот като по време на война.
СДС и Костов получиха мнозинство в Парламента. Но върху им тегнеше очакването да изведат страната от този ад, а хората да оцелеят и да продължат напред, съзиждайки нова държава, нов живот. Това бе мандат на спасението и надеждата, независимо от допуснатите грешки.
Днес всичко е различно. Минималната заплата е 630 евро. Средната – около 1400 евро. Минималната пенсия е 360 евро, средната - 541,20 евро.
Всеки петък хиляди българи пътуват някъде за прекарване на уикенда. Повечето ресторанти са пълни, независимо, че на много места една елементарна салата струва 15 евро. България е в Топ 5 на страните в Европа с най-много частни жилища на глава от населението. Леките автомобили са около 3, 4 милиона. Само през последните 3 месеца на 2025 г. 1,1 млн нашенци са пътували на почивка вътре в страната. Близо 120 хиляди българи пътуват до Гърция всеки месец. До Турция – над 202 хиляди.
Да, има бедни хора. Има много болни. Може да се желае повече в образованието, здравеопазването, сигурността и пр. Има дразнещо увеличение на цени и услуги, лош контрол на производители и търговци. Има корупция. Има проблеми в съдебната система, държавната администрация, обществените поръчки, пътната мрежа и пр.
Но според последния доклад на ООН за Индекса на човешкото развитие (ИЧР) по БВП, България се нарежда на 55-то място от общо 193 държави по отношение на жизнения стандарт, продължителността на живота, образованието и доходите.
Сегашна България няма нищо общо с онази от 1997 г., нито по времето на двете правителства на Андрей Луканов в началото на 90-те. Тогава също имаше вълна и БСП бе спечелила 211 места във Великото народно събрание. Но каква бе ползата от това за хората? Живот на ръба на оцеляването, тотален срив на икономиката, отказ на София да обслужва външния дълг, натрупан от Тодор Живков и БКП, фалит на държавата.
Румен Радев е в коренно различна ситуация. Пред него няма очакване да изважда страната от дъното на пропастта.
Той обаче е длъжен да каже ясно, накъде ще води страната. Посоките са две: Европа и Изток с Русия. Това е животоважен избор. Носталгичните чувства на някакви хора по социализма, бригадирското движение и Съветския съюз нямат никакво значение. Важен е стандартът на живот, за който говорят всички, защото този стандарт осигурява възможности хората да реализират своите планове, да отглеждат децата си и да имат възможност за пътувания и почивка.
Това превръща геополитическата ориентация на страната ни в ключова.
На въпроси на чужди медии Румен Радев заявява: „България ще положи усилия да продължи своя европейски път, но силна България в силна Европа се нуждае от критично мислене и прагматизъм, защото Европа падна жертва на собствената си амбиция да бъде морален лидер в свят без правила. Така че това, от което Европа се нуждае, е критично мислене, прагматични действия и силни резултати, особено по отношение на изграждането на архитектурата за сигурност и да положи усилия за възстановяване на своята индустрия и конкурентноспособност. Това ще бъде основният принос на България“.
Защо Радев се страхува да изрече същите пожелания и към Русия? Нима Путин не заслужава критики за кървавата война срещу Украйна? И говорейки за мир и преговори, защо Радев нито веднъж не споменава, че ако Путин изтегли войските от Украйна мирът ще се случи веднага?
Радев съвсем скоро ще бъде притиснат и от един чисто български проблем. Ще трябва да смени немалка част от държавния апарат и администрацията. Там е пълно с „калинки“, знаем. Кадрите са тежък проблем, затова очаквайте други „калинки“ да заемат освободените места. Вече му звънят роднини и приятели от родното Славяново, които извиха хорце по случай победата му. Ще искат някое „добро местенце“ в министерство, агенция или посолство. Прибавете другари от казармата, помагали в кампанията. И те имат нужда от нещо „по-така“ за себе си, за деца и дори за внуци. Бедна му е фантазията каква напаст е това.
Най-близките в екипа му ще се качат в мерцедеси, ще ги обслужват шофьори и гардове. Самочувствието им ще излети в небето. Ще започнат да се разпореждат насам-натам, да искат парче от оръжейния бизнес, който процъфтява в момента. Някои ще се изкушат от щедри предложения при обществени поръчки.
Радев ще трябва да се отблагодари и на онези добри заможни хора (въобще не са олигарси…), които отвориха портфейлите си за кампанията му, за офиси, коли, телефони и пр. Благодарността в такива случаи е или материална, или с предоставяне на възможност за големи печалби. Хазната плаща.
Радев се безпокои за морала на Евросъюза, но ние се безпокоим за морала на тези около него. Някои вече са известни с апетита си, както и с умението да създават зависимости.
Не го чухме да споменава за Изкуствения интелект, за новите технологии и производства, за събитията в Иран, Ливан, Израел. Не знаем какво мисли за съседите ни? Дали да очакваме още договори като този с „Боташ“. Никой досега не е казал каква е била комисионата по този договор и кой я е прибрал.
Победата на изборите много скоро ще се струва на Радев най-лесното упражнение. Тя му бе сервирана от вълната на недоволството. Задава се обаче вълната на свръх големите очаквания. След нея обикновено се надига вълната на разочарованието. После идва…
Победител или печеливш се чувства Радев? Ето нещо от категорията на морала.
Огнян Стефанов
