Раждаемостта у нас спада главоломно през последните 30 години. Това показва статистика, според която през 2025 г. в страната ни са се родили 50 241 деца. Това е с около 15 000 по-малко спрямо преди десетилетие и с близо 20 000 по-малко в сравнение с преди 20–30 години. Ако се върнем още по-назад, преди 50 години новородените са били над 135 000, което ясно показва дългосрочната тенденция на спад.
Променя се и структурата на семействата. У нас най-често срещаният модел е домакинство с едно дете, като около 60% от семействата с деца са именно такива. В около една трета има две деца, а многодетните семейства с три или повече деца са едва около 5%. Подобна картина се наблюдава и в други държави от Южна Европа, докато в Северна Европа – като Швеция, Нидерландия и Ирландия – се отглеждат повече деца в едно домакинство.
Демографската промяна в България като цяло се вписва в по-широкия европейски контекст, където все по-голям дял от домакинствата нямат деца. Средно около една четвърт от семействата в ЕС отглеждат деца, като най-висок дял има в Словакия, следвана от Ирландия. В Германия, Литва и Финландия този показател пада под 20%. България попада близо до средноевропейските нива, с разпределение, което отразява общите тенденции на континента.
Друга съществена част от демографската картина са децата, родени от майки емигрантки в рамките на Европейския съюз. По данни на Евростат около всяко четвърто новородено в ЕС има майка, родена извън страната на раждането му. В отделните държави обаче разликите са значителни – в Люксембург този дял достига почти 70%, в Германия и Испания около една трета, докато в България и Словакия той е едва около 2%.
В същото време в Европейския съюз нараства делът на домакинствата от един човек, които вече достигат около 37%. Расте и броят на двойките без деца – около 24%, докато традиционните семейни модели с деца постепенно губят относителен дял. Всичко това очертава трайна тенденция към намаляване на раждаемостта и промяна в начина, по който изглежда съвременното европейско семейство.
