Европейският съюз планира да разшири използването на търговски защитни механизми, за да предпази цели индустриални сектори от това, което Брюксел определя като „екзистенциална“ заплаха от китайския внос. Това обяви еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне в интервю за Financial Times. По думите му блокът възнамерява много по-систематично да прилага вносни квоти и мита, тъй като европейски индустрии като химическата, металургията и секторът на чистите технологии са изложени на риск от унищожаване заради нелоялна конкуренция от Китай.
„Ще използваме предпазните клаузи по-общо – за цели сектори, а не само за отделни компании или конкретни суровини“, посочва Сежурне. Според него досегашният подход е твърде бавен, а разследванията, които продължават по осем или девет месеца, често не успяват да спасят засегнатите индустрии навреме.
Защитните мерки на ЕС включват въвеждане на квоти за внос, както и допълнителни мита за количествата, които ги надвишават. Идеята е част от по-широк пакет мерки за ограничаване на евтините китайски стоки и защита на европейския пазар.
„Целта ни не е да скъсаме отношенията с Китай, а да постигнем реален баланс и механизми, които да ни позволят да го направим“, подчертава еврокомисарят.
По данни на Брюксел дневният търговски дефицит на ЕС с Китай вече достига около 1 млрд. евро, а близо 29 милиона работни места са изложени на риск заради китайското свръхпроизводство. На този фон Сежурне отбелязва, че макар Китай да не зависи от Европа в конкретен сектор, ЕС разполага със силен коз – мащаба на единния европейски пазар. Според него именно това е потенциалната слабост на Пекин.
Европейската комисия обмисля и допълнителни мерки, които да принудят компаниите да диверсифицират веригите си за доставки. Сред вариантите е и т.нар. инструмент за „устойчивост“, предложен от пет държави членки, сред които Франция. Той би позволил въвеждането на квоти или допълнителни мита, когато зависимостта от определени чуждестранни доставчици стане прекалено голяма.
Темата ще бъде обсъдена на специална среща на еврокомисарите, посветена на Китай.
Според Сежурне, ако Брюксел не предприеме по-твърд подход срещу дъмпинга и държавно субсидираната конкуренция, съществува риск отделните държави членки сами да започнат да налагат национални търговски ограничения.
„След три-четири години страните могат да кажат: Не успяхте да ни защитите, затова ще си върнем контрола върху търговската политика“, предупреждава той, като добавя, че това би било най-бързият начин за фрагментиране на единния европейски пазар и отслабване на ЕС на международната сцена.
Еврокомисарят признава, че част от държавите членки, сред които Германия и Испания, остават по-предпазливи и не желаят да изпращат негативни сигнали към Китай. В същото време Брюксел смята, че Световната търговска организация вече не е способна да защитава интересите на Европа в краткосрочен план.
„СТО вече не се възприема като краткосрочно решение, а като дългосрочен проект, който трябва да се изгражда постепенно. Затова е необходим европейски отговор“, заявява Сежурне.
