Наскоро откритият в България вид горски гъби от рода Плутеус (Pluteus) от семейство Pluteaceae е забележителен с това, че е преоткрит на Балканския полуостров след над 150 години пауза.
Видът гъба Pluteus fenzlii у нас е познат единствено от находище в Лудогорското плато открито от Димитър Димитров през 2018 г.
Видът е наблюдаван да плододава върху повалени и почти напълно прогнили липови стволове в смесена широколистна гора през месеците май, юни и октомври.
Родът Плутеус, което на латински означава „щит“, са предимно горски гъби и са сапротрофи. По-голямата част от видовете обитават стара, разлагаща се дървесина или почва, богата на дървесни отпадъци.
Плодните тела на Pluteus fenzlii са с до 45 мм в диаметър, тъпоконични, камбанковидни, понякога неправилно изпъкнали, с широка гърбица. Цветът им е сярножълт, лимоненожълт до лимоненохромен, при презрелите екземпляри - обезцветяващ се до бледобежов, по ръба незабележимо набразден, сух, радиално фибрилозен и с фини люспи. Pluteus fenzlii. Кредит: B. Assyov, D. Dimitrov, Ecologia Balkanica, 2022; Снимка: доцент Димитър Димитров
Пънчето до 60 × 8 мм, цилиндрично, обикновено повече или по-малко извито, гладко до фибрилозно, в горната част белезникаво или жълтеникаво, в долната част белезникаво до лимоненожълто, с лимоненожълти и едноцветни мимолетни пръстени. Ламелите не прилепват към дръжката, повече или по-малко струпани, белезникави до кремави на цвят с розови оттенъци при младите екземпляри и розови при зрелите. Мирисът е незабележим.
Практическата стойност на гъбите плутеус е ограничена. Няколко вида са годни за консумация и понякога се събират от гъбари - много са редки, малки или слабо проучени и следователно се считат за негодни за консумация. Известно е, че малък брой видове от този род съдържат псилоцибин и проявяват халюциногенни свойства.
Описан за първи път на Балканите от територията на днешна Сърбия през 19-и век, този вид гъба е изключително рядък.
Досега има много малко на брой съобщения от страни в Европа като Унгария, Словакия, Полша и Франция. На Балканския полуостров е само у нас и сръбската находка преди повече от век/1885 г.
В природата тези гъби изпълняват важна екологична функция - разграждането на мъртвата дървесина. Видовият състав на рода е слабо проучен и точният брой на видовете в световен мащаб е неизвестен. Приблизителният брой на видовете е 140 до 300, като приблизително 50 вида са сравнително добре проучени и признати в съвременната таксономия.
Заедно с доцент Борис Асьов Димитров публикува статия в авторитетно международно списание за откриването на Pluteus fenzlii в България и преоткриването на вида на Балканския полуостров след повече от 150 години.
Рядък вид за Европа, тази гъба е оценена като „уязвима“ в Червения списък на застрашените видове на IUCN.
Справка: Pluteus fenzlii (Pluteaceae, Agaricales) Rediscovered in the Balkan Peninsula after over 150 Years Gap, B. Assyov, D. Dimitrov, Ecologia Balkanica, 2022. http://web.uni-plovdiv.bg/mollov/EB/2022_vol14_iss1/155-160_eb22202.pdf
