Остават само два въпроса относно войната на САЩ срещу Иран. Първо, ще успее ли президентът Тръмп да приключи този конфликт поне с някакво постижение? И второ, дали независимо от финала, той пак ще се похвали, че е разпертушинил Иран?

Аз нямам нищо против Тръмп да изяде думите си за обещаната от него „безусловна капитулация“ на Иран, която явно няма да се случи, ако все пак режимът на аятоласите се откаже от онези приблизително 500 кг уран, обогатен почти до ниво за ядрено оръжие. Това би било много добро нещо.

Но, моля ви, спестете ми глупостите, че по този начин Тръмп ще е извършил перфектна и великолепна сделка. Защото този успех не само ще остави на власт отвратителния, убийствен режим на Ислямската република (все още притежаващ около 10 тона нискообогатен уран) — но всъщност ще го укрепи още повече.

Като начало, Тръмп, вицепрезидентът Джей Ди Ванс, министърът на отбраната Пийт Хегсет и държавният секретар Марко Рубио ще бъдат запомнени като екипа, който даде на Ислямската република втори шанс за живот, точно когато тя беше по-притисната отвсякога от собствения си народ.

Това е така, защото единственият начин Иран да се откаже от този почти бомбоготов уран ще бъде като част от сделка, която постепенно ще премахне американската блокада върху износа на ирански петрол и цялата мрежа от американски икономически санкции срещу Техеран. Това облекчение ще осигури на режима огромен приток от пари, които той ще може да използва, за да подкупва — или да продължи да потиска — своите опоненти у дома, както и да финансира своите наместнически групировки в Ливан, Ирак и Йемен.

„Тръмп започна тази неналожена му от никого война с цел смяна на режима“, ми каза Робърт Литуок, експерт по контрола над въоръженията. „Той е на прага да я приключи чрез сделка, която ще бъде разновидност на споразумението, договорено от Обама през 2015 и безразсъдно отхвърлено от Тръмп през 2018, което ограничаваше ядрените амбиции на Иран“. Подобна сделка, оставяща режима на власт, ще бъде анатема за твърдолинейните поддръжници на Тръмп, „които определят заплахата от Иран, като произтичаща от характера на неговия режим“, добави Литуок.

Тъй като очевидно преди войната Тръмп и неговият екип по национална сигурност не бяха извършили никакво планиране на различни сценарии — разчитайки единствено на обещанията на израелския премиер Нетаняху, че иранският режим ще се срути като къща от карти след няколко седмици на тежки бомбардировки, — те не успяха да предвидят как може да реагира Иран, когато бъде притиснат до стената.

Първото беше да затвори Ормузкия проток — жизненоважния морски маршрут за петрол, през който преминават приблизително 20% от световните доставки на суров петрол — ход, който рязко повиши цените на горивата. Само с няколко дрона, крилати ракети и бойци от Революционната гвардия в бързоходни катери с картечници, Иран откри, че може да улови икономиката на САЩ и много други държави в задушаваща хватка.

Казано по друг начин, Тръмп и Нетаняху предполагаха, че техните гигантски оръжейни системи за милиарди долари ще принудят Иран чрез бомбардировки да се откаже от съставките за направа на оръжие за масово унищожение. Само че неволно те помогнаха на Иран да открие, че притежава оръжие за „масов хаос“ — евтини дронове, които могат да затворят Ормузкия проток. Сега и завинаги, иранците ще знаят, че ние знаем, че Техеран може по всяко време да затвори най-важния петролен кран в света. Този нов източник на влияние е безценен за иранския режим.

Неспособността на Тръмп да предвиди това не е случайна. Причината е, че той смята, че знае всичко — а изобщо не е така. Спомнете си как миналата година Тръмп и Ванс поучаваха украинския президент Зеленски в Овалния кабинет, че той няма никакви „козове“ и че по същество трябва да се подчини на волята на любимеца на Тръмп — Владимир Путин. Ако вместо това Тръмп и Ванс бяха проявили любопитство и смирение, те можеха да научат от Зеленски как дроновете промениха съвременното бойно поле и позволиха на малките да действат като големи, а на слабите като силни.

Но тъй като Тръмп очевидно никога не е задавал този въпрос, иранският режим „постигна функционалния еквивалент на ядрено оръжие чрез способността си да задуши световната икономика, затваряйки Ормузкия проток, и да държи като заложници петролната и гражданската инфраструктура на държавите от Персийския залив“, казва Литуок.

Друг въпрос, който Тръмп явно никога не си е задал, е: ами ако Иран отговори на американските въздушни удари, като атакува петролната индустрия на арабските съюзници на Америка в Залива — ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Бахрейн?

Точно това направи Иран. Според Ройтерс: „Само в Катар, ремонтът на засегнатите съоръжения ще пресече годишния износ на 12,8 милиона тона втечнен природен газ за период от три до пет години“.

Три до пет години!

Сега разбирате защо арабските производители на петрол абсолютно не искат Тръмп да подновява войната и как Техеран използва това като средство за натиск в преговорите с Вашингтон.

Впрочем както Иран, така и нашите съюзници виждат и още нещо: Тръмп е психически неуравновесен човек и следователно на него — и неговата Америка — не може да се разчита. Последното доказателство е предложението, което Тръмп подхвърли през уикенда и което беше толкова нелепо, че сигурно е дошло от някой, седящ до него на бара в Мар-а-Лаго.

В публикация в неговия канал Truth Social Тръмп заяви, че предвид „цялата работа, свършена от САЩ, за да се разчепка този много сложен пъзел“, той „задължително изисква всички държави незабавно да подпишат Авраамовите споразумения“. Списъкът включваше Турция, чийто лидер ненавижда Нетаняху, а и вече има отношения с Израел; Пакистан, който отдавна изпитва враждебност към Израел; Йордания и Египет, които вече имат мирни договори с Израел — така че защо да се присъединяват към Авраамовите споразумения; и Саудитска Арабия, която пределно ясно е заявила, че единственият начин да нормализира отношенията си с Израелската държава е, ако Израел отвори път към двудържавното решение на палестинския въпрос.

Тръмп дори твърдеше, че няколко съюзници му казали, че „ще бъдат поласкани“, ако самият Иран се присъедини към споразуменията. Ако Иран подпише, „това ще бъде най-важната сделка, която някоя от тези велики, но винаги враждуващи държави някога ще подпише (…), и която нищо в миналото или в бъдещето няма да надмине“.

Как може Тръмп изобщо да си помисли, че след тази война режимът в Техеран, практически изграден върху омраза към Израел, изведнъж ще сключи мир с Нетаняху? Цялото нещо беше толкова абсурдно, инфантилно и необмислено с експерти, че сигурно е оставило нашите израелски и арабски съюзници дълбоко обезпокоени от подозрението, че американският им покровител всъщност е един неуравновесен човек.

И така, нека завърша с това, което казах в деня, когато Тръмп и Нетаняху започнаха тази война: „Нищо не би подобрило бъдещето на Близкия изток повече от това ужасният режим в Техеран да бъде свален и ядрените му амбиции ликвидирани“.

Но за да се постигне това, беше необходим много сложен и добре обмислен план, обсъждане на всевъзможни сценарии и привличане на възможно най-много съюзници, както и международна легитимност. Тръмп и неговият клоунски екип не направиха нищо подобно.

Да, те приложиха огромна военна сила и нанесоха щети на ядрените и конвенционалните военни способности на Иран. Това е добре. А ако Тръмп успее да изведе обогатения уран от страната, това ще бъде още по-добре.

Ала неговите поддръжници не бива да заблуждават нито себе си, нито нашите съюзници: дори ако той постигне това, цената ще бъде да дадем нов шанс за живот на един от най-отвратителните режими в света, перманентна задушаваща хватка на критични световни петролни доставки и ресурсите да продължи да създава ужасни проблеми в региона.

**Thomas L. Friedman, It’s Crow, Mr. Trump, Not Lobster. The New York Times

*Заглавието е на преводача Стоян Гяуров.

Томас Л. Фридман**