Ново научно изследване показва, че продължителното излагане на фини прахови частици PM2.5 може да ускори когнитивния спад и да повлияе на паметта повече, отколкото десетилетие естествено стареене
Как замърсяването достига до мозъка и защо това е важно за общественото здраве?
Все повече научни изследвания показват, че замърсяването на въздуха не засяга само белите дробове и сърдечно-съдовата система. Нови данни сочат, че дългогодишното излагане на фини прахови частици може да оказва влияние и върху една от най-ценните функции на човешкия мозък – паметта.
Учени от Калифорнийския университет в Дейвис (UC Davis Health) и здравната организация Kaiser Permanente са анализирали връзката между качеството на въздуха и когнитивното здраве при над 700 афроамериканци, живеещи в района на залива Сан Франциско. Резултатите показват, че хората, изложени на по-високи нива на замърсяване в продължение на години, демонстрират по-слаби резултати при тестове за определен тип памет.
Още по-впечатляващо е, че установеният спад надхвърля ефекта, който обикновено се наблюдава при естественото стареене за период от около десет години.
В центъра на изследването са така наречените PM2.5 – микроскопични частици с диаметър под 2,5 микрометра. Те се образуват при автомобилния трафик, индустриалната дейност, работата на електроцентрали, както и при горски пожари.
Размерът им е толкова малък, че човешкият организъм трудно може да ги филтрира. След вдишване частиците преминават през белите дробове в кръвния поток, а оттам могат да достигнат до различни органи, включително мозъка.
През последните години учените натрупаха убедителни доказателства, че PM2.5 увеличават риска от сърдечни заболявания, инсулт и преждевременна смърт. Новото изследване добавя още едно тревожно измерение – потенциалното им влияние върху процесите на стареене на мозъка.
Паметта не е само една
Изследователите насочват вниманието си към така наречената семантична памет. Това е способността на мозъка да съхранява общи знания за света – значения на думи, имена на предмети, факти и информация, натрупвана през целия живот.
Тя се различава от епизодичната памет, която е свързана с личните преживявания и конкретни събития.
Семантичната памет играе ключова роля в ежедневието. Благодарение на нея хората разбират разговори, разпознават обекти, използват езика свободно и се ориентират в заобикалящата ги среда.
Когато тази функция започне да отслабва, първите признаци често са незабележими – трудности при намиране на думи, забравяне на познати понятия или усещане, че мисловните процеси протичат по-бавно.
Един от най-важните изводи от изследването е, че продължителността на експозицията има значение.
Учените установяват, че хората, живели в условия на по-високо замърсяване в продължение на 17 години, показват по-сериозни признаци на когнитивен спад в сравнение с участниците, оценявани за по-кратки периоди от пет или десет години.
Това подсказва, че вредата не се натрупва вследствие на единични епизоди на лошо качество на въздуха, а представлява дългосрочен процес, развиващ се постепенно в течение на десетилетия.
Според учените ефектът може да бъде сравнен с увреждането на кожата от слънчевата радиация – последствията не се проявяват веднага, но продължителното въздействие оставя трайни следи.
Връзката с деменцията и болестта на Алцхаймер
Изследването е фокусирано върху афроамериканската общност неслучайно. Данни от множество предишни проучвания показват, че афроамериканците са между 1,5 и 2 пъти по-застрашени от развитие на деменция и болест на Алцхаймер в сравнение с белите американци.
Учените отдавна търсят причините за тази разлика. Все по-често сред възможните фактори се посочват условията на околната среда.
Много представители на малцинствените общности живеят в близост до магистрали, индустриални зони, пристанища и други източници на замърсяване. Така хората, които по принцип са изложени на по-висок риск от когнитивни заболявания, често дишат и по-замърсен въздух.
Според авторите на изследването това превръща качеството на въздуха в потенциална цел за превенция както на индивидуално, така и на обществено ниво.
Можем ли да се защитим?
За разлика от генетичните фактори или възрастта, замърсяването е риск, който може да бъде ограничаван.
Подобряването на градската среда, по-строгият контрол върху индустриалните емисии, развитието на по-чист транспорт и намаляването на автомобилния трафик са сред доказаните механизми за понижаване на нивата на PM2.5.
На лично ниво специалистите препоръчват следене на индексите за качество на въздуха, ограничаване на престоя навън при силно замърсяване или дим от пожари, както и използване на пречистватели с HEPA филтри в жилищните помещения.
Повече от проблем на белите дробове
Новото изследване допълва нарастващия брой доказателства, че качеството на въздуха е не само екологичен, но и сериозен общественоздравен проблем.
Ако бъде потвърдена от бъдещи проучвания, връзката между фините прахови частици и загубата на памет може да промени начина, по който обществото възприема замърсяването – не просто като фактор за респираторни заболявания, а като риск за когнитивното здраве и качеството на живот в напреднала възраст.
Изследването е публикувано в научното списание Alzheimer's & Dementia: Behavior & Socioeconomics of Aging.
Мая Буюклиева
