БЕЛЕНЕ: НЕ САМО ОСТРОВ В СРЕДАТА НА ДУНАВ, А ТЪМНАТА ПАМЕТ НА ЕДИН РЕЖИМ Един остров, заобиколен не само от вода, а и от болка Белене не е обикновен остров на река Дунав. Белене е символ на страха, репресиите, човешката трагедия и политиката на сплашване, провеждана от държавната власт в определен период от българската история. След 1945 г., с установяването на комунистическия режим в България, Белене се превръща в място за изолация на всички, които се противопоставят на властта. Политици, интелектуалци, духовници, земеделци, работници, турци, българи, помаци и всички, които мислят различно, са изпращани там. Каква беше тяхната вина? Някои искаха демокрация. Някои защитаваха своята вяра. Някои не се отказаха от своята идентичност. Някои просто отказаха да се подчинят на несправедливостта. Затова Белене не е просто лагер или затвор. Той е символ на страха на един тоталитарен режим от собствения му народ. Хората, от които режимът се страхуваше, бяха събрани в Белене Всяка репресивна система се страхува най-вече от свободната мисъл. Защото мисълта не може да бъде окована. Комунистическата власт в България също се страхуваше от хората, които задаваха въпроси, които мислеха различно и които защитаваха своите убеждения. Белене се превърна в инструмент за изолиране и пречупване на тези хора. Сред изпратените там не бяха само турци. Имаше български опозиционери, интелектуалци, духовници, общественици и хора от различни етнически и социални групи. В този смисъл Белене събра голяма част от съвестта на България. Режимът ги обяви за врагове.

 Историята обаче показва, че много от тези хора всъщност защитаваха човешкото достойнство, свободата и правото на различно мнение. Тежкият път на българските турци към Белене След 1984 година Белене придобива особено значение за българските турци. По време на така наречения „Възродителен процес“ имената на турците бяха променяни насилствено. Майчиният език беше ограничаван, културната и религиозната идентичност беше поставена под натиск. Много хора, които се противопоставиха на тези действия, бяха изпратени в Белене. От Кърджали, Момчилград, Шумен, Разград, Лудогорието и много други региони стотици хора преминаха през този лагер. Тяхната „вина“ не беше само, че са турци. Тяхната вина според властта беше, че искаха да останат такива, каквито са – със своето име, език, култура и достойнство

. Белене като инструмент за пречупване на идентичността Целта на Белене не беше само физическото лишаване от свобода. По-дълбоката цел беше пречупването на човешката воля. Когато човек бъде откъснат от семейството си, той се изолира. Когато езикът му бъде забранен, се атакува неговата памет. Когато името му бъде променено, се посяга на неговата идентичност. Когато вярата му бъде потискана, се атакува неговият духовен свят. Точно затова Белене остава символ не само на политическа репресия, но и на опит за контрол над паметта и идентичността на хората. И въпреки всичко това, мнозина успяха да запазят своето достойнство, своята вяра и своята принадлежност.

 Турци и българи, обединени от една и съща болка Един от най-важните уроци на Белене е, че страданието не познава етнически граници. Там са били турци, българи, помаци, вярващи и невярващи, интелектуалци и обикновени хора. Общото между тях е било не етническият произход, а фактът, че са попаднали под натиска на една система, която не е търпяла различието. Това показва, че когато липсват справедливост и свобода, никой не е напълно защитен.

Да забравим Белене означава да се откажем от паметта Някои исторически събития не трябва да бъдат забравяни. Не заради отмъщение. Не заради омраза. А заради поуката. Белене трябва да бъде помнено, за да не се допускат подобни трагедии никога повече. Историята показва, че забравените грешки често се повтарят. Затова паметта е не само уважение към миналото, но и отговорност към бъдещето. Силата на държавата идва от справедливостта, а не от страха Голямата държава не е тази, която кара хората да мълчат. Голямата държава е тази, която гарантира правата на всички свои граждани. Истинската сила не идва от страха. Тя идва от справедливостта. От върховенството на закона. От уважението към човешкото достойнство. От равните права за всички граждани, независимо от етнос, религия или произход.

 Стратегическият урок на Белене за Балканите Белене не е само българска история. То е предупреждение за целия Балкански регион. Балканите са дом на много народи, религии и култури. Мирът в този регион не може да бъде изграден чрез натиск и асимилация. Трайният мир се гради върху справедливост. Трайното доверие се гради върху равноправие. Трайното единство се гради върху уважение към паметта и идентичността на всеки човек. Това е големият урок на Белене. Белене е мълчалив паметник на човешкото достойнство Днес Белене стои тихо сред водите на Дунав. Но тази тишина носи силно послание. Там не бяха затваряни само хора. Там бяха атакувани идентичности. Там беше преследвана свободната мисъл. Там беше подложено на изпитание човешкото достойнство. И въпреки всичко, Белене показа, че човешкият дух не може да бъде напълно пречупен. Най-важното послание, което идва от Белене и днес, е следното: Силата на една държава не се измерва с това колко успешно потиска своите граждани, а с това доколко успява да им осигури свобода, справедливост и равни възможности.

Рафет Улутюрк,председател на изселническата организация „Бултюрк „ със седалище Истанбул