В Университетската специализирана болница по ендокринология – УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, София е проведено клинично наблюдение, насочено към оценка на влиянието на алероновия хляб върху нивата на кръвната захар при клинично здрави лица – служители на болницата, в рамките на профилактични прегледи в „Програма за превенция на захарен диабет на работното място“. В тестване влиянието на алероновия хляб са включени първоначално 34, а в последствие 59 участници без установени нарушения във въглехидратния толеранс. Проследена е промяната в средните нива на кръвната захар след прием на стандартна тестова закуска с 200 грама алеронов хляб. В 200 грама алеронов хляб се съдържат общо 100.54 грама въглехидрати. Тестовата закуска от 200 грама е приблизително 2 до 4 пъти по-голяма от обичайната консумация на хляб за закуска (50–100 грама), който освен това в ежедневието се приема и в комбинация с други хранителни продукти.

Измервания са извършвани изходно и на 60-а, 120-а и 180-а минута след поемане на хляба, с цел да се оцени гликемичният отговор (постпрандиален) в рамките на краткосрочно наблюдение. Анализът на резултатите показва следните средни стойности на кръвната захар със стандартно отклонение при включените 59 здрави лица: изходно ниво на нулева минута 4.40 ± 0.47 mmol/L, на 60-а минута – 5.47 ± 1.02 mmol/L, на 120-а минута – 4.42 ± 0.58 mmol/L, на 180-а минута – 4.19 ± 0.43 mmol/L.

Средно за изследваната група се отчита очакваното физиологично и преходно повишение на кръвната захар на първия час (нарастване от 1.02 mmol/L спрямо изходното ниво), последвано от връщане към изходните стойности на втори час (несигнификантна разлика с 0-ва минута) и тенденция към стойности под изходните на трети час. Тази промяна в кръвната захар в рамките на наблюдавания постпрандиален период се определя като благоприятна постпрандиална гликемична крива. Може да се направи заключението, че при изследваната група клинично здрави лица приемът на 200 грама алеронов хляб не води до статистически значимо повишение на кръвната захар два часа след прием. Това прави този хляб потенциално полезен при хора с нарушения в толеранса към въглехидратите, с наднормено тегло и метаболитен синдром.

Наблюдението е проведено само при клинично здрави лица и резултатите не следва да се интерпретират като пряко доказателство за лечебен или профилактичен ефект при доказан захарен диабет. За хора с установено заболяване трябва да се направят допълнителни целенасочени проучвания.

Текстът е съгласуван с УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ – София, като съдържанието не е редактирано.

Важно е да се отбележи, че брашното в цял свят се добива единствено от мелницата в хасковското село Конуш по иновация на Златко Пилев, чието семейство притежава мелница от 1928 година. Технологията вече е патентована в България, но трябва да минат три години от регистрацията, за да може да се направи международна защита на патента в 155 държави. През следващите две години суровината ще бъде ограничена до 1000–1500 кг на ден, което я прави силно лимитирана, тъй като търсенето вече е огромно.

От фирмата потвърдиха, че има набелязан терен в Хасково, където може да бъде построен голям завод за производство на бисквити, кекс, крекери и хляб за цяла Европа. Първият успешен опит с алерона е направен през 2018 година, но тогава нито човекът, открил брашното, е знаел какво точно е открил, нито производителят на алероновия хляб Веселин Илчев е бил наясно, че става дума за алейроновия слой, откъдето идва и името му.

Повече за алероновия хляб може да видите в предходни публикации ТУК и ТУК.