Периодът от първите 50 дни на всяка нова власт традиционно се разглежда като индикатор за това доколко управлението има ясна визия, последователна стратегия и готовност да реализира обещаните политики. За парламентарното мнозинство на „Прогресивна България“ този начален етап премина под знака на противоречиви сигнали, комуникационни затруднения и решения, които нееднократно бяха коригирани след обществен натиск.

От парламентарната трибуна народният представител Иван Янев заяви, че 50 дни не са достатъчни за решаването на проблеми, трупани с години, но според него са достатъчни, за да бъде очертана посоката на управление. Той подчерта, че формацията няма да управлява със страх, а с работа, експертност и отговорност, като същевременно посочи, че кабинетът е подложен на критики както за настоящите си действия, така и за решения, които тепърва предстои да бъдат реализирани.

Погледът към конкретните политики обаче показва по-сложна картина. Наред с амбициозните заявки се открояват редица случаи на непоследователност, липса на координация и трудности при защитата на вече обявени управленски решения.

„Кошница с грижа“: Между по-ниските цени и големите въпросителни

Инициативата стартира в началото на юни и бързо получи подкрепата на големите търговски вериги. В рамките на кампанията десетки стоки от първа необходимост, предимно произведени в България, бяха включени в промоционални списъци с намаления между 15% и 30%. Сред тях са хляб, мляко, сирене, яйца, месо, плодове, зеленчуци и част от нехранителните продукти за домакинството.

Това придава на инициативата значително по-голяма тежест от обикновена търговска промоция. Според данни на Института за пазарна икономика големите търговски вериги държат между 55% и 65% от пазара на бързооборотни стоки в България. През последните години тяхното присъствие се разшири и извън големите градове, което означава, че подобна координирана ценова кампания достига до значителна част от българските потребители.

Основният въпрос обаче остава кой ще понесе цената на намаленията. Производителски организации вече съобщиха за сигнали, че върху част от доставчиците е оказван натиск да намалят изкупните цени, за да участват в инициативата. По подобни сигнали Комисията за защита на конкуренцията започна проверки.

Точно тук се крие и основната дилема на „Кошница с грижа“. Ако намаленията се финансират от самите търговски вериги, ефектът върху бизнеса ще бъде ограничен във времето. Ако обаче тежестта бъде прехвърлена към производителите, краткосрочното облекчение за потребителите може да бъде постигнато за сметка на по-ниски инвестиции, по-слаба конкурентоспособност и допълнителен натиск върху българското производство.

Подобни модели вече са били прилагани и в други европейски държави. Гърция въведе т.нар. „Кошница на домакинството“, а Франция договори с търговските вериги специални антиинфлационни кампании. Натрупаният опит показва, че подобни инициативи могат временно да смекчат общественото недоволство и да създадат усещане за контрол върху цените, но рядко водят до трайно ограничаване на инфлационните процеси.

Именно затова големият въпрос пред „Кошница с грижа“ не е дали потребителите ще намерят по-евтини продукти през следващите месеци, а дали кампанията ще остави след себе си по-устойчиви решения за българските производители и хранителния сектор, или ще остане поредната временна мярка с предимно политически ефект.

Комуникационният трус около майчинството

Липсата на координация в управленските послания пролича ясно и при дебата за майчинството. Навръх Международния ден на детето депутатът Владимир Николов коментира възможността за съкращаване на периода на майчинство, аргументирайки се с необходимостта от по-активно участие на родителите на пазара на труда и недостига на места в детските заведения.

Изказването предизвика незабавна обществена реакция и наложи допълнителни разяснения от страна на ръководството на парламентарното мнозинство. Последва уверение, че промени в режима на майчинството не се подготвят и че думите на Николов са били неправилно интерпретирани.

Случаят обаче показа колко бързо едно неясно политическо послание може да се превърне в комуникационна криза. Той също така открои и реалния проблем, който стои зад спора – хроничния недостиг на места в детските заведения и липсата на достатъчно медицински специалисти в системата.

Противоречиви сигнали около държавния дълг

Един от най-показателните примери за колебливата финансова политика на управляващото мнозинство се оказа темата за новия държавен дълг.

Първоначално предложението за увеличаване на тавана на държавния дълг с до 3,8 милиарда евро предизвика сериозни политически и обществени реакции. След критиките управляващите отстъпиха и обявиха, че текстът ще бъде внесен отново с по-подробна обосновка.

В крайна сметка обаче Народното събрание все пак даде възможност на правителството да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 милиарда евро до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Според приетите текстове средствата могат да бъдат използвани за покриване на бюджетния дефицит, управление на текущите плащания на държавата и за предварително финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.

Самото развитие на казуса постави въпроси не толкова за необходимостта от заемно финансиране, колкото за начина, по който се подготвят и комуникират подобни решения. Когато предложение от подобен мащаб първо бъде оттеглено под натиск, а впоследствие отново получи парламентарна подкрепа, неизбежно възникват съмнения дали управляващите разполагат с ясна и последователна стратегия за публичните финанси.

Поддръжниците на мярката посочват, че държавата се нуждае от допълнителен финансов ресурс за покриване на дефицита и за осигуряване на средства по европейски програми. Критиците обаче отбелязват, че подобни решения изискват максимална прозрачност и предварителна аргументация, особено когато става дума за милиарди евро нови задължения.

На този фон кабинетът демонстрира значително по-малка готовност да преразгледа други спорни текстове, включително промените, свързани с ковид добавките към новоотпуснатите пенсии. Това даде основание на опозицията да обвини мнозинството в избирателна чувствителност към общественото недоволство – склонност към отстъпление по едни теми и твърдост по други, без ясно обяснение на критериите за това.

Финансовият натиск и предупрежденията от Брюксел

Докато политическият дебат беше концентриран върху теми като намаляването на партийните субсидии от 4,09 евро на 3 евро за получен глас със задна дата, финансовите показатели на държавата започнаха да изпращат далеч по-сериозни сигнали.

По предварителни данни на Министерството на финансите към края на май дефицитът по консолидираната фискална програма достига 2,5 милиарда евро или около 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт. За сравнение, година по-рано той възлизаше на приблизително 1,3 милиарда евро.

Данните показват, че основният проблем не е в приходната част на бюджета. Данъчните приходи продължават да нарастват и отчитат ръст от 11,1% на годишна база. Натискът идва от разходната страна, където държавните плащания достигат 19,9 милиарда евро вследствие на натрупани структурни ангажименти като увеличения на пенсии, ръст на минималната работна заплата и по-високи разходи за персонал в публичния сектор.

За България този въпрос има и допълнително измерение. Като член на Еврозоната страната е под засилено наблюдение от страна на европейските институции по отношение на фискалната дисциплина. При допустим бюджетен дефицит до 3% от БВП фактът, че още през май дефицитът достига 2%, поставя въпроса колко ограничено пространство за маневри остава до края на годината.

Сигналите от Брюксел вече са повече от предупреждение. Европейската комисия задейства процедура по прекомерен дефицит срещу България, което означава, че страната ще трябва да представи убедителен план за корекция на публичните финанси. Финансовият министър Гълъб Донев посочи пред Народното събрание, че се очаква свиване на разходите с поне 0,5% от БВП съобразно европейските изисквания.

Правителството обяснява ситуацията с наследени проблеми и решения от предходни управления. Това безспорно е част от картината. В същото време обаче остава въпросът доколко настоящият кабинет успява да предложи своевременен и последователен отговор на натрупаните финансови дисбаланси. Допълнителни въпроси поражда и забавянето на редовния държавен бюджет, който се очаква да бъде внесен едва в края на юни и разгледан през лятото.

Оптимизмът на финансовото министерство, че инфраструктурните проекти няма да бъдат засегнати благодарение на европейското финансиране, също среща известен скептицизъм сред икономистите. Причината е, че европейските средства в повечето случаи изискват национално съфинансиране. При ограничен фискален ресурс изпълнението на подобни проекти може да се окаже по-трудно от първоначално предвиденото.

Противоречиви сигнали във външната политика

Първите 50 дни поставиха въпроси и относно последователността на външнополитическите послания на кабинета.

Премиерът Румен Радев представи отблокираните 370 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост като знак за доверие към новото управление. Критиците на тази теза отбелязват, че средствата са свързани с конкретни реформи и ангажименти, поети и изпълнявани в продължение на години, а не единствено с дейността на настоящия кабинет.

По темата за войната в Украйна правителството също изпрати смесени сигнали. Особено внимание предизвика защитата на българската позиция срещу включването на руския патриарх Кирил в санкционните списъци на Европейския съюз. Според премиера решението е продиктувано от уважение към милионите вярващи, свързани с Руската православна църква. Критиците на тази позиция обаче посочват, че тя трудно се съчетава с официалната подкрепа на България за Украйна и с публично известната подкрепа на патриарх Кирил за руската военна политика.

В отношенията със съюзниците от НАТО също се появиха въпроси. Решението престоят на съюзническите самолети на летище София да бъде удължен само за ограничен период беше разчетено от част от анализаторите като опит за балансиране между съюзническите ангажименти и вътрешнополитическите настроения.

Допълнителен повод за дебат остана и темата за визите за Съединените щати. Въпреки заявените амбиции за напредък по въпроса, към момента няма индикации за непосредствена промяна в американската политика. Това показва, че дипломатическите резултати трудно могат да бъдат постигнати чрез политически декларации и изискват продължителни усилия и последователност.