Предоговарянето на газовата сделка се оказва разменна монета за турските интереси в региона

Дълго време изглеждаше, че неизгодната за България газова сделка, сключена в началото на 2023 г. с турската държавна компания „Боташ“, е капан, от който няма измъкване. Няколко правителства оттогава насам настояват за предоговаряне на условията, но турската страна отклоняваше всеки опит. Посещението на турския министър на външните работи Хакан Фидан преди седмица обаче не само раздвижи облаците над заробващия договор, от който страната ни всеки ден трупа колосални загуби, но и даде нови измерения за бъдещото му надграждане. И стана ясно, че неизгодният договор може да стане още по-неизгоден. Въпросът е

как правителството на Румен Радев „ще го продаде“ като подобрение на уж перфектния документ

Задачата не е лесна. Като се има предвид, че под изгоден Радев и неговият антураж в лицето на тогавашния служебен министър Росен Христов разбират всеки ден да се плаща за услуга, която никой не иска да ползва. Договорът, сключен през 2023 г. при служебното правителство на Гълъб Донев, постави страната ни в абсурдната ситуация да плати над 4 млрд. лева, без да получи газ. Просто защото сме се съгласили на безумни условия - държавната компания „Булгаргаз“ получава достъп до терминалите за втечнен газ и газопреносната мрежа на Турция, като се задължава да плаща фиксирани такси от около 500 хил. долара на ден, без значение дали го ползва. И така цели 13 години.

В договора има и други неизгодни условия, но най-скандалното е, че в него липсват клаузи за предоговаряне или разваляне. В резултат на което държавната „Булгаргаз“ е пред фактически фалит, задлъжняла със стотици милиони долара към турската компания „Боташ“, при използвани едва 10% от договорения капацитет. При възможни 14 танкера годишно (или около 1.8 млрд. куб. м) „Булгаргаз“ за повече от три години е внесла само 4 танкера. Причината - таксите за разтоварване, регазификация и пренос на „Боташ“ са толкова високи, че правят крайната цена на газа абсолютно неприемлива. Няколко правителства са водили разговори с Румъния, Молдова, Украйна, Словакия за общи търгове за тези 14 карга, но никой не е заявил интерес.

Че какво му е на договора?!?

Пита едва ли не всеки ден премиерът Румен Радев, под чиято егида, докато беше президент, бе подписан той. От самото начало Радев представя споразумението като голям успех в кризисен момент, когато България няма откъде да получава газ. Бившият президент дори разкритикува правителството на Кирил Петков, че е развалило договора с „Газпром“ през 2022 г., с което предизвикало енергийна криза, та се наложило служебният кабинет на Гълъб Донев да спасява от студ българските домакинства. Всъщност „Газпром“ едностранно спря газа на повечето си европейски партньори в опит да ги изнуди да се откажат от военната подкрепа за Украйна. Много от компаниите впоследствие го осъдиха за обезщетения. България, макар и с голямо забавяне, също реши да съди руския гигант. Интересно дали сега кабинетът няма да оттегли този иск.

Радев твърди, че договорът с „Боташ“ е изгоден за страната ни, защото дава възможност България от консуматор и преносител на газ да стане и търговец и да печели от това. Само че умишлено не се правело нищо, за да се реализира тази възможност, дори се пречело. „Този договор може и ще заработи“, заяви убедено Радев по време на изборната надпревара.

След визитата на турския външен министър обаче дори Радев заговори за предоговаряне. Защо ще предоговаряме нещо, което е изгодно и работи? На този въпрос министрите още не могат да измислят убедителен отговор.

Премиерът все още не е разкрил какво точно иска да промени в споразумението. Пред депутатите в парламента той обясни, че турската държава е готова на преговори, защото иска да задълбочим енергийното сътрудничество не само в газовата сфера, но и в преноса на електрическа енергия. Освен това турската страна има интерес и транспортният поток през нашата страна да се увеличи.

Хората на Радев - министри и депутати, се чудят как да увъртат на директните въпроси какви точно отстъпки ще искаме от турската страна - намаляване на количествата за пренос на газ, срокът на действие на договора, таксите за разтоварване и регазификация и др.?

Министърът на енергетиката Ива Петрова, която беше заместник на Росен Христов по времето на злополучното подписване на договора, първо обясни, че не тя, а „Булгаргаз“ трябва да каже кои параметри трябва да се подобрят. „Аз като министър трябва да осигуря политическата среда, в която двете компании да се разберат“, измъдри тя в едно от телевизионните си участия. 

Петрова настоява, че при подписването му договорът е бил изгоден, но понеже средата е много динамична и непрекъснато се променя, затова сега трябвало да се доразвие и надгради. Странно тогава защо договорът бе сключен за 13 години!

Дали защото не знае или защото не иска да каже,

Петрова обяснява абсолютно неразбираеми неща по повод бъдещото предоговаряне -

колко важно било „Булгаргаз“ да излезе по-уверено и активно на регионалния пазар като газово дружество, а споразумението да се направи по-детайлно и по-балансирано в интерес на двете страни.

Пред различни медии Петрова разкри, че експертни групи на двете държави вече работят по въпроса и до два месеца ще има резултат. И че всъщност с Турция ние имаме много по-широк интерес за сътрудничество от една газова сделка. Затова „трябва да гледаме по-голямата картина“. Например - зеленият енергиен коридор, започващ от Азербайджан, Грузия, през Турция и България, който бил изключително важен за декарбонизацията и достъпността на енергийните доставки. 

Самият Росен Христов, който сега е възнаграден от Радев за подписания договор с назначение в управата на Държавната консолидационна компания, също се похвали по темата. „Тези твърдения, че ние нищо не използваме и само плащаме, са абсолютно неверни. Ако някой ви каже, че договорът не работи, питайте го откъде идва газът в България. „Александруполис“ не работи през по-голяма част от времето поради различни аварии, така че ние или внасяме газ от Турция, или трябва да внасяме газ през „Боташ“, твърди той.

Явно за Христов внесените 4 танкера за три години при капацитет от 14 за една година са прекрасно свършена работа, а „Булгаргаз“ няма никакви задължения към турската „Боташ“.

Депутатът от „Прогресивна България“ Иван Ангелов пък „разкри“ пред Нова тв, че всъщност самата Турция иска предоговоряне, защото имала много по-мащабни енергийни и инфраструктурни интереси. Т.е. за нас всичко си е ОК.

И отново увисва въпросът: Ако е работещ и изгоден този договор, защо ще се предоговаря?

Разменна монета

Добре, че външният министър на Турция даде интервю за БТА, та да разберем за какво става въпрос. Не е трудно да се прозре, че Анкара е склонна да коригира неизгодното за България газово споразумение в замяна на други отстъпки от наша страна в едно по-широко споразумение, което да й помогне да прокара своите геополитически цели и интереси.

„Освен двустранно сътрудничество, договорът между „Боташ“ и Булгаргаз“ включва инфраструктура, която ще допринесе и за енергийната сигурност на Европа. Нашата цел е, подписвайки всеобхватно споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката, което ще включва увеличаване на капацитета за пренос на природен газ между Турция и България, да развием още повече отношенията си“, казва Фидан.

Т.е. докато ние се чудим как да намерим пазар на сегашните огромни количества газ по сделката с „Боташ“, Турция иска да увеличи още капацитета за пренос. Целта е да се задоволят растящите енергийни нужни на цяла Източна Европа, включително и на Украйна. „Наясно сме, че са необходими допълнителни инвестиции от страна на България и сме готови да работим заедно, за да ги направим възможни“, казва Фидан.

Турция има планове за дългосрочни проекти с България за засилване на свързаността между Европа и Азия, в което иска да има водеща роля.

В областта на енергетиката това не е само подсилването на енергийната инфраструктура за природен газ, но също и изграждането на интерконектори, които да увеличат с до 1100 мегавата преноса на ток между двете страни, както и проекта за пренос на зелена енергия и търговия между Търция, България, Азербайджан и Грузия,

Турският външен министър се обяви за подобряване на преминаването през граничните пунктове, развитието на жп транспорта и магистралите. Анкара иска да открием втората ж.п. линия между двете страни и да участва в изграждането на магистрала „Черно море“. В дневния ред на южната ни съседка е и разширение на гранично-пропускателния пункт „Капитан Андреево“ – „Капъкуле“, но също така разширение на останалите гранични пунктове, както и разкриването на нови.

И всичко това е, защото „Турция се намира в сърцето на глобалната логистика и е ключова държава за свързаността, докато България е вратата към европейските пазари, към които водят тези транспортни коридори“.

Инструмент за натиск

Към момента визитата на турския външен министър и посланията, които той отправи, предизвикват вяли коментари. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече твърди убедено, че договорът с турската компания „Боташ“ няма шанс да сработи и винаги ще носи само загуби. „Това е най-проваленото нещо, което се е случвало на България. По-опасното в случая е, че този договор може под благовидната форма за сътрудничество, още повече да ни направи зависима енергетиката“, каза Борисов тези дни.

Не така смяташе той до неотдавна - тогава твърдеше, че договорът с „Боташ“ може да стане „печатница за пари“. „Това ще се случи, когато в Холандия, Германия тръгнат терминалите за втечнен газ и корабите влизат от всички страни в Европа. И тогава Украйна може да взима от България,  Унгария може да взима от България, а също и Австрия, Сърбия, Македония. Ние имаме най-добрата инфраструктура. 80% от компресорите на целите Балкани са в „Балкански поток“, фантазираше Борисов.

Само че до момента никой не иска да купува скъпия газ по този договор.

От „Демократична България“ са убедени, че в предстоящите договаряния с Турция страната ни ще бъде подложена на значителен натиск и ще бъде принудена да направи сериозни компромиси. Според Ивайло Мирчев южната ни съседка ще поиска да вземе на концесия така важната й магистрала „Черно море“ и дори собствеността на „Лукойл Нефтохим“ под една или друга форма. Затова той смята, че правителството изобщо не трябва да поема допълнителни ангажименти. „Има и следната опция - да не се изпълнява този договор, да се фалира „Булгаргаз“, и да доставяме газ само чрез гръцката връзка. А тези, които са сключили договора, да си носят отговорността“, смята той.

Това обаче би означавало Радев да признае, че договорът с „Боташ“ е престъпен. Нещо, което той едва ли ще направи. Едно е сигурно - сметката, както винаги, ще я платят данъкоплатците.

МИЛА КИСЬОВА