Премиерът Румен Радев заяви, че е предложил на украинския президент Володимир Зеленски България и Украйна да изградят съвместно АЕЦ „Белене“ с европейско финансиране. По думите му това е алтернатива на предложението Киев да закупи реакторите за централата.
През юли 2023 г. Народното събрание възложи на правителството да започне преговори с Украйна за продажбата на двата реактора за АЕЦ „Белене“. През 2024 г. разговорите продължиха, а на 11 февруари 2025 г. украинският парламент одобри покупката им за довършването на Хмелницката АЕЦ. Само два месеца по-късно – през април 2025 г. – България се отказа от сделката с мотива, че реакторите са стратегически актив и могат да бъдат използвани за бъдещи ядрени проекти у нас.
По време на блицконтрола в парламента днес Радев разказа, че е обсъдил темата със Зеленски на среща в Брюксел.
„Той предложи отново да закупят реакторите от АЕЦ „Белене“, а аз му предложих друго – да изградим заедно АЕЦ „Белене“ с европейски средства и да предоставяме електроенергия на Украйна през Румъния. Смятам, че това ще бъде изгодно за България, ако се случи“, каза министър-председателят.
В същото време Радев обяви два на пръв поглед трудно съвместими курса към Украйна. От една страна заяви, че България предлага съвместно с Киев да изгради АЕЦ „Белене“ с европейско финансиране и дори да доставя електроенергия на Украйна. Почти едновременно с това обаче съобщи, че страната ще наложи резерви по части от новия 21-ви пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия.
Този контраст предизвиква въпроси. Докато правителството декларира подкрепа за следвоенното възстановяване на Украйна и обсъжда общи енергийни проекти с Киев, то същевременно избира да възрази срещу част от европейските санкции – основния инструмент, чрез който ЕС се опитва да ограничи финансовите, военните и технологичните възможности на Москва.
Радев аргументира решението с „българския национален интерес“. То идва след години на обществени критики и протести срещу негови позиции, определяни от опонентите му като по-благосклонни към Кремъл, и отново поражда въпроси защо България проявява повече колебание по отношение на санкциите срещу Русия, отколкото решителност в защита на украинските българи, които вече години живеят под руски ракетни и дронови атаки.
