Бюджетът за култура през 2026 г. ще бъде 267 051 700 евро, което е с малко над 33 млн. повече спрямо миналогодишния, но въпреки това има близо 70 мнл. евро необезпечени средства. Това стана ясно, след като министърът на културата Евтим Милошев представи проектобюджета на ведомството в ресорната парламентарна културна комисия. Той беше приет от комисията със 11 гласа „за“ и 7 „против“. Проектобюджетът подкрепиха депутатите от „Прогресивна България“ и ДПС, а против гласуваха народните представители от ГЕРБ, „Възраждане“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.
Средствата на министерството се разпределят в няколко различни политики. За опазване на движимото и недвижимото културно наследство на страната са предвидени 24 152 000 евро, от които близо 8.5 евро за опазване на недвижимото културно наследство и около 15 млн. евро за опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства.
За политиката по създаване и популяризиране на съвременното изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование са заложени 238 720 700 евро, като в нея влизат няколко бюджетни програми. Най-много са средствата за програмата за сценичните изкуства – 143 217 000 евро, следвани от парите за обучение на кадри в областта на изкуството, които възлизат на малко над 47 млн. евро. Малко над 5 млн. евро са средствата за Национален фонд „Култура“. 30.6 млн. евро са предвидени за филмовото изкуство, близо 7.4 млн. се отделят за развитието на българската култура, книжния сектор, библиотеките и читалищата, а над 3 млн. евро ще има и за популялизиране на българската култура в чужбина.
Около 1.8 млн. евро са средствата за фестивали, различни конкурси и чествания, а 353 000 евро за авторското право и сродните му права. За административни разходи са предвидени малко над 4 млн. евро.
По думите на Евтим Милошев с проектобюджета се осигуряват основните политики на Министерството на културата. Той отбеляза, че най-голямото увеличение в средствата за сценичните изкуства, които нарастват с над 27.6 млн. евро. Близо 6 млн. евро са заложени за увеличение на разходите за персонал с 5% от началото на годината, 1.9 млн. евро отиват за държавно подпомагане на филмовата индустрия, а 493 800 евро - за отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание.
Министърът на културата обяви, че предвиденият ресурс позволява запазване на базовата устойчивост на системата, но не обезпечава напълно заявените потребности в редица области и политики.
От изказването на Милошев стана ясно, че има близо 70 млн. евро необезпечени разходи в различни културни области.
По думите му е необходимо тези средства да бъдат предвидени в централния бюджет, защото са нужни за проектни дейности и за постигане на целите на бюджетните програми
„Заявените допълнителни необезпечени средства са необходим ресурс, а не пожелателни разходи, за изпълнение на действащите стандарти, законови ангажименти и политики в културата“, обяви Милошев.
Той уточни, че необезпечените средства за сценичните изкуства са малко над 21.6 млн. евро, а за движимото и недвижимото културно наследство около 16.5 млн. евро. От тях 6.7 млн. са за консервация и реставрация, 2.8 млн. евро за нова програма за музейни експозиции, близо 2 млн. за дигитализация на архива на Националния институт за недвижимо културно наследство, 1.5 млн. евро за археологически проучвания и един милион за обекти на ЮНЕСКО.
Необезпечени остават още 11 590 000 евро за фестивали, Националния културен календар и значими събития, 5 734 000 евро за Национален фонд „Култура“, около 3.5 млн. евро за популяризиране на българската култура в чужбина и над 3 млн. евро за книжния сектор, библиотеките и читалищата. Над 2 млн. евро не достигат за филмовото изкуство, а други 2.2 млн. евро за разходи за персонал.
Министърът на културата обяви, че неговият екип е готов „да работи ефективно и мотивирано, така че бюджетът за култура да бъде инвестиран по най-добрия, най-устойчивия и най-прозрачния начин“.
По време на обсъжданията в комисията бяха представени и бюджетите на националните медии. Предвиденият трансфер за бюджета за Българското национално радио е 35 милиона и 299 хиляди евро. Средствата за Българската национална телевизия са 49 милиона и 500 хиляди евро, а за Българската телеграфна агенция – 9.7 млн. евро.
Председателят на Съвета за електронни медии Габриела Наплатанова обяви, че на регулатора ще са му нужни 813 хил. евро допълнителни средства, които като определи като „животоспасяващи“. По думите и от тях над 250 хил. са нужни за увеличение на заплатите, като от регулатора искат нарастване на възнагражденията в администрацията с 20%.
Подобно увеличение за заплатите искат и в БНР, където също посочват, че възнагражденията са по-ниски от средната заплата за страната, а разликата с тази в столицата е още по-голяма.
По време на обсъждането на бюджета на министерството една от основните теми беше обезпечаването на националния културен календар, за който се оказва, че не достигат средства. Министърът на културата изрази надежда, че средствата за по-голямата част от събитията ще бъдат осигурени.
От ДПС заявиха, че има редица слабости в предложения държавен бюджет и ще предложат промени между първо и второ четене, но що се отнася до бюджета за култура числата са задоволителни, въпреки че има и други възможности.
По-рано днес от Съюза на артистите в България се обявиха категорично против предвидения бюджет за културата и поискаха той да бъде променен в спешен порядък. Те определиха увеличението на средства за сценични изкуства като „козметично“ и посочиха, че по този начин секторът ще е обречен.
