През последните години темата за влиянието на синята светлина върху здравето привлече значително внимание. Докато доскоро основният акцент беше върху вредното въздействие на ултравиолетовите (UV) лъчи, днес все повече изследвания разглеждат и ролята на така наречената високоенергийна видима светлина (High Energy Visible Light – HEV), известна още като синя светлина. Тя се излъчва както от естествения слънчев спектър, така и от различни електронни устройства като смартфони, таблети, компютри и LED екрани. Въпреки че количеството синя светлина, излъчвано от електронните устройства, е значително по-малко в сравнение със слънчевата светлина, учените продължават да изследват дали продължителното ежедневно излагане може да повлияе върху здравето и външния вид на кожата.

Какво представлява синята светлина?

Синята светлина е част от видимия спектър и има дължина на вълната приблизително между 400 и 500 нанометра. Поради по-късата си дължина на вълната и по-високата енергия тя прониква по-дълбоко в кожата в сравнение с някои други части на видимия спектър.

Най-големият естествен източник на синя светлина е слънцето. Освен това тя се излъчва и от LED осветление, телевизори, компютърни монитори, таблети и мобилни телефони. Въпреки широкото използване на електронни устройства, научните данни показват, че основната експозиция на синя светлина идва именно от дневната слънчева светлина, а не от екраните.

Как синята светлина влияе върху кожата?

Все повече лабораторни и клинични изследвания показват, че синята светлина може да предизвика образуването на свободни радикали в кожните клетки. Това са нестабилни молекули, които могат да увредят клетъчните структури, липидите, белтъците и ДНК. При продължително натрупване на оксидативен стрес се ускоряват процесите на стареене на кожата.

Свободните радикали могат да повлияят отрицателно върху количеството на колаген и еластин – двата основни структурни белтъка, които поддържат кожата стегната, еластична и гладка. В резултат на това с течение на времето може да се ускори появата на фини линии, бръчки и загуба на еластичност.

Все пак трябва да се отбележи, че вредното въздействие на синята светлина върху кожата е значително по-слабо от това на ултравиолетовите лъчи, които остават основната причина за фотостареенето и развитието на рак на кожата.

Влияние върху пигментацията

Един от най-добре проучените ефекти на синята светлина е нейното влияние върху образуването на пигмент. Изследванията показват, че при хора с по-тъмни фототипове синята светлина може да стимулира меланоцитите – клетките, които произвеждат меланин.

В резултат може да се наблюдава потъмняване на вече съществуващи пигментни петна или поява на по-продължителна хиперпигментация. Това е особено важно за хора, страдащи от мелазма или поствъзпалителна хиперпигментация след акне.

Поради тази причина дерматолозите все по-често препоръчват използването на слънцезащитни продукти, които осигуряват защита не само срещу UVA и UVB лъчите, но и срещу видимата светлина. Особено ефективни в това отношение са продуктите с железни оксиди, които могат да намалят проникването на синята светлина.

Могат ли екраните да увредят кожата?

Въпреки популярните твърдения в социалните мрежи, настоящите научни доказателства показват, че количеството синя светлина, излъчвано от смартфони, таблети и компютри, е многократно по-ниско от това, което получаваме при нормално излагане на дневна светлина.

За да се достигне експозиция, сравнима с няколко минути престой на открито в слънчев ден, би било необходимо изключително продължително и близко излагане на екран. Поради това към момента няма убедителни доказателства, че ежедневната употреба на електронни устройства сама по себе си причинява значимо стареене на кожата.

Това обаче не означава, че продължителната работа пред компютър няма други неблагоприятни ефекти. Продължителното взиране в екрана може да доведе до по-рядко мигане, сухота в очите и дори до усещане за по-суха кожа в климатизирани помещения.

Как да предпазим кожата?

Най-важната мярка за защита остава ежедневното използване на широкоспектърен слънцезащитен продукт със SPF 30 или по-висок. Когато човек има склонност към мелазма или хиперпигментации, може да бъде препоръчан продукт, съдържащ железни оксиди, които осигуряват допълнителна защита срещу видимата светлина.

Антиоксидантите също играят важна роля. Локалното приложение на витамин C, витамин E, ниацинамид, ферулова киселина и други антиоксидантни съставки подпомага неутрализирането на свободните радикали и може да намали оксидативния стрес.

Поддържането на добра хидратация на кожата чрез използване на овлажняващи продукти, съдържащи хиалуронова киселина, глицерин или керамиди, подпомага кожната бариера и подобрява устойчивостта на външните фактори.

Не бива да се забравят и общите здравословни навици. Балансираното хранене, богато на плодове, зеленчуци, омега-3 мастни киселини и антиоксиданти, достатъчният сън и ограничаването на тютюнопушенето имат много по-съществен принос за забавяне на стареенето на кожата, отколкото ограничаването на времето пред електронните устройства.

Референции:

1. Cougnard-Gregoire, Audrey, et al. ‘Blue Light Exposure: Ocular Hazards and Prevention—A Narrative Review’. Ophthalmology and Therapy, vol. 12, no. 2, Apr. 2023, pp. 755–88. PubMed Central, https://doi.org/10.1007/s40123-023-00675-3

2. Sadowska, Magdalena, et al. ‘Blue Light in Dermatology’. Life, vol. 11, no. 7, July 2021, p. 670. PubMed Central, https://doi.org/10.3390/life11070670