„Нефтохим“ няма нужда от международен одит параван за схемите, казва Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в ЦИД

•     Как е възможно при 2/3 пазарен дял и високи цени да си на загуба може да изяснят и българските агенции по приходите и митниците. Държавата знае отговорите на тези въпроси, но не желае да ги каже на обществеността.
•     Съмненията са, че договорката с „Литаско“ за вдигане на запорите над „Нефтохим“ и доставки на суров нефт от търговци на собственика на предприятието отваря вратичка за вноса на забранен руски петрол. Възможно е и пак да се върне работата на ишлеме, която ощетява българския бюджет и пълни офшорки.
•     Държавата може сама да продаде рафинерията или да я придобие на справедлива цена, с която да компенсира „Лукойл“, и после да обяви търг за световен стратегически инвеститор.

Това са част от акцентите в интервюто на Mediapool с Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията. Организацията пред годините задълбочено е анализирала дейността на „Лукойл Нефтохим“ и руския му собственик – санкционираната от Великобритания и САЩ компания „Лукойл“.

Миналата седмица министър Пулев каза, че се търси международен одитор за „Лукойл“. Необходим ли е такъв и с какво той ще помогне на особения управител и на българската държава в управлението на бургаската рафинерия и на другите активи на санкционираната руска компания у нас?

И в момента „Лукойл“ използва международен одитор, който ги съветва за трансферното ценообразуване, което се договаря с държавата всяка година. Има много задълбочен одит на работата на „Лукойл“, защото тя е един от най-големите данъкоплатци в страната и има споразумение с НАП за това точно как ще се осчетоводяват определени разходи на компанията и този процес е консултиран с големи компании. За мен нов международен одит на дейността на „Лукойл“ е до голяма степен тупане на топката, създаване на параван и даване на повече време на компанията да оперира под сегашната схема.

Ще чакаме одит, резултатите му ще се разглеждат шест месеца, после още толкова ще се мисли какво да се направи. Междувременно рафинерията ще продължи да функционира по стария начин и една от големите цели е да избегне продажба, защото това е една от най-апетитните компании в групата на „Лукойл“. Не мисля, че руснаците искат да продават и се измислят най-различни механизми, по които тази сделка да не бъде атрактивна или да изглежда на потенциален инвеститор като лоша сделка.

Говорите за отпуснатия от собственика на „Лукойл“ – „Литаско“, заем на „Нефтохим“, заради чието непогасяване имаше запори, но след разговори с българското правителство бе обявено, че са вдигнати.

Да. Предсрочното изискване на заема, според мен, е механизъм да се блокира потенциална сделка за рафинерията, и когато се прави дю дилиджънс на дружеството международни инвеститори ще видят, че има финансови проблеми в дружеството. Тоест сделката става токсична.

По подобен начин стана ясно, че през 2024 година ще се отчуждават имоти на площадката на „Лукойл Нефтохим“. Били са предоставени на свързани лица за строителство на нови обекти, което създава потенциални пречки пред бъдеща сделка. Защото инвеститорът ще трябва да преговаря не само с собственика на площадката на „Нефтохим“ като цяло, но и с други собственици на активи там.

Мисля, че сега действията на държавата по-скоро са насочени да защитят интереса на руската компания и тя да може да избегне ударите на международните санкции.

Значи е все едно кой ще е особен управител на активите на „Лукойл“ – дали Спецов на ГЕРБ или сегашният?

Аз не мисля, че особенният управител реално решава какво прави компанията. Техните действия са главно да одобряват вече взети решения от страна на ръководството на „Лукойл“. Иначе защо България трябва да се съобразява с желанието например на „Литаско“ за промяна на схемата за купуване на суров нефт? Българската държава трябва да прецени кой е най-добрият начин за закупуване на суров нефт, така че да се избегне нарушаване на санкциите.

Обявената възможност „Нефтохим“ да купува суров петрол от всички контрагенти на „Литаско“ отваря ли вратичката за внос на забранения руски нефт?

Всъщност и сега може да се купува руски нефт и завоалирано, и от трети търговец, който да скрие или смени собствеността на нефта чрез прехвърляне от кораб на кораб или чрез смяна на документите на каргото. По-скоро идеята е, че когато се купува от „Литаско“, печалбата остава в тази компания и то в офшорни сметки извън България.

Дейността на „Литаско“ в момента е разделена между Обединените арабски емирства и Швейцария, но швейцарското дружество е под тежки санкции от швейцарското правителство, от Обединеното кралство и Съединените щати. Банките не искат да обслужват дейността на „Литаско“ и вероятно заради това през миналата година „Лукойл“ започна да купува от трети, свързани търговци.

Спомняте си, че имаше такива данни в международната преса. Оказа се, че след санкционирането на „Лукойл“ и „Роснефт“ те са започнали все повече да търгуват с руски нефт през трети лица, които нямат корпоративна връзка с руските дружества, но де факто са посредници при продажбата на суров нефт например в Индия. Европейският съюз и Съединените щати избързаха да санкционират голяма част от тези търговски посредници и за „Лукойл“ и „Роснефт“ стана много трудно да продават нефт навън. Трябваше да измислят нови структури.

Подозирам, че в момента има опит чрез българската държава да се закрепи старото статукво с „Литаско“, въпреки че то е токсично и въпреки че може да доведе до потенциално изтичане на капитали към Русия през офшорни зони.

България, в резултат от натиска на „Лукойл“ и заплахите, че ще започне арбитражно дело, прави услуга на компанията.

А реално то не е заведено, макар българските политици да твърдят, че има такова.

Няма, а ние представяме ситуацията като вече загубена и, че нямаме друг избор освен да се съобразим с руската компания.

И веднага се мотивира отказ например за налагане на санкции от ЕС върху единия от акционерите на „Лукойл“ – Вагит Алекперов. Сякаш някаква лична услуга ще ни направи в отплата.

Правителството ясно намекна, че тези действия се случват, защото „Лукойл“ е ключова компания за сигурността на доставките на горива в страната и не трябва да ги застрашаваме и съответно следва да се противопоставим на европейските санкции срещу един от основните акционери на руската компания.

Това легитимна позиция ли е?

Тя подкопава националния интерес. Всъщност Съединените щати са истинският особен управител, и те настояват руската компания да бъде продадена на стратегически инвеститор, който не е свързан с Русия. Даденото ни изключение от санкциите е временно, с цел да осигури на България достатъчно време, за да се осъществи такава продажба. Ситуацията е подобна и на международно равнище. „Лукойл Интернешънъл“ получи отсрочка от влизането в сила на санкциите на САЩ, за да се даде време за сделка за международните активи на „Лукойл“.

А България търси ли инвеститор?

Засега не се виждат стъпки в тази насока. Подобни разговори водеше самата руска компания, преди да се наложат санкциите, но според мен „Лукойл“ нямаше реални намерения, а по-скоро използваше възприятията за сделка, за да предотврати налагането на санкциите.

И когато обаче така и не се стигне до сделка, а американското правителство на Тръмп искаше да увеличи натиска върху Русия, този механизъм за ограничаване на „Лукойл“ и „Роснефт“ беше единственият възможен в онзи момент. Знаете какъв огромен ефект имаха американските действия върху международните петролни пазари, когато обявиха санкциите. И ако те бяха влезли в сила, а не бяха отложени, пазарът щеше да изглежда много по-различно сега. Щеше да е засегнат половината износ на Русия. Но явно опасенията за повишаване на цените и започването на войната в Иран промениха стратегическата калкулация на САЩ.

Междувременно „Лукойл“ и „Роснефт“ се адаптираха към новата ситуация. А ние вместо да намерим купувач на „Лукойл“, а особеният управител има тези правомощия, сме оставили ситуацията да облагодетелства руската компания. Последователни правителства се концентрират главно върху това дали ще се удължи дерогацията с още 3 месеца. Не да се води диалог с американските власти как да се ускори продажбата, а само как да продължи да функционира рафинерията.

Тогава не е ли най-разумно да се обяви търг за рафинерията? Който иска да заповяда с оферта и след това средствата отиват в онази специална сметка, която е предназначена за компенсиране на „Лукойл“.

Германия точно така постъпи с рафинерията на „Роснефт“. След консултации с акционера и чрез точно такъв международен търг се очаква да се стигне до сделка за продажба на руските активи. Средствата от продажбата след това отиват в специална сметка, която да компенсира собственика на акциите. Това е нормалната практика навсякъде по света.

Проблемът е, че нашите промени в закона за особения управител миналата година направиха българската държава уязвима към международен арбитраж, тъй като се забрани съдебният контрол и беше двусмислен текстът относно това дали ще има компенсация за продажба на активите. Част от тези недоразумения бяха решени с поправки от новото мнозинство, но на практика „Лукойл“ получи аргументи да натиска държавата чрез заплахи от арбитражни дела.

Това, което трябваше да направим много отдавна и не го направихме, впрочем, въпреки че имаше законопроект, внесен в парламента още миналата година, е денонсирането на договора за енергийната харта. И това е решение на Европейския съюз.

Този законопроект вече мина на първо четене в парламента.

Да, целта му е да се ограничи възможността на Русия да използва това международно споразумение, за да предотврати анулирането на различни дългосрочни споразумения за доставки на петрол, газ и т.н. В България беше от изключителна важност това да се случи.

Следващата стъпка, по която работим в Центъра за изследване на демокрацията, е да анализираме начините, по които може България да излезе от различните международни спогодби с Русия. Например двустранното споразумение за инвестиции или двустранно споразумение за данъчно облагане. Това са все инструменти, които руските компании могат да използват, за да притискат страната да се откаже от някои стратегически зависимости, например договора за транзит на руски газ през „Турски поток“. Неговото разваляне като резултат от прилагането на регламента на Европейския съюз за забрана на руския газ от 2027 година може да доведе до подобна претенция.

А има ли вариант, в който държавата може да стане собственик на рафинерията? Да речем, че се намерят средства за откупуването на тези активи. Разполага ли държавата с капацитета да управлява рафинерията?

Според мен българската държава няма да е добър собственик. Има сериозен риск да се декапитализира дружеството. Виждаме какво се случва в АЕЦ „Козлодуй“, в „Булгаргаз“.

Но България може да национализира потенциално рафинерията, да компенсира „Лукойл“ на справедлива цена, изготвена от международен одитор. След това обаче трябва да я продаде на стратегическа международна компания с опит в оперирането на петролни активи.

Щом протекциите на руските интереси от страна на правителството са толкова видими, надали САЩ и Великобритания не са наясно. Колко дълго могат да траят това и може ли да спрат да удължават дерогациите?

Това е изцяло политическо решение. Спомнете си, че рафинерията НИС на „Газпром“ в Панчево получаваше девет месеца дерогации и изведнъж компанията попадна под санкции, което предизвика криза с горивата в Сърбия, а това провокира бързо започване на сделка за активите ѝ с унгарската МОЛ.

Този сценарий е абсолютно възможен за България. Особено ако САЩ преценят, че действията на особения управител облагодетелстват изтичането на руски капитали обратно към Русия и неспазването на санкциите. И именно за това действията на България спрямо „Литаско“ са от изключително значение.

Истината е, че ние не знаем достатъчно какво прави особеният управител, какво се случва с доставките на суров нефт за рафинерията.

Е, нали уж трябва сега да започне да дава някакви отчети?

Трябваше още от първия ден да се предоставят данни на обществеността.

Външните експерти наблюдаваме доставките на суров нефт в рафинерията през отворени платформи за проследяване на корабни доставки и можем да разберем горе долу какъв е миксът на суров нефт, колко и какви количество гориво произвежда рафинерията, пазарният ѝ дял. Но тази информация следва да се публикува от държавата, а не от външни анализи. И да се даде много подробно обяснение, например, защо са се нарушили чувствително доставките на казахски нефт през последните шест месеца. Заместени са от необичайни доставки от Ирак - например през пристанището Джейхан, точно в пика на кризата в Иран, но на много по-високи цени, отколкото вноса на казахски нефт.

Защо от 2024 г. започна редовно да се прехвърля нефт в Бургаския залив от танкер на танкер. Точно на 12-милната зона – на ръба на забраната за подобна операция в териториалните води на една държава, се прави това. А то е изключително опасно, може да доведе до екокатастрофа.

Дали това се прави, за да се крие истинската собственост на нефта, който се продава, и неговия произход? Нефтът от Казахстан идва от пристанището Новоросийск в Русия, където има два терминала, един казахски терминал, контролиран от Каспийския тръбопроводен консорциум, и един само за руски доставки. Тоест може да се продаде и руски нефт, и казахски нефт, в зависимост от това каква е документацията. Виждали сме как нефт с произход Русия, който идва от Казахстан, от Новоросийск, се променя в последствие на казахстански нефт. Тоест влиза в системата като руски, а като пристигне в „Росенец“ НАП го осчетоводява като казахски нефт.

А има ли индикации за вътрешни олигархични интереси към активите на „Лукойл“ в България?

Винаги е имало съмнения, но никога те не са били доказани. Едно от съмненията е, че основният конкурент на „Лукойл“ на пазара на едро – „Инса ойл“, има такъв интерес, но аз лично се съмнявам това да се случи. Не мисля, че има български играч, който може да си позволи толкова скъпа сделка.

В момента има съмнения, че се върви към връщане на модела на работа на ишлеме в рафинерията. Това означава „Литаско“ да плаща на „Нефтохим“ за преработката на нейния нефт и да си продава горивата. Тази схема облагодетелства „Литаско“. Компанията не плаща данъци за огромната печалба от това, че продава горивата много по-скъпо от цената на суровия петрол уж извън България, но те се доставят тук. Оправданието за работата на ишлеме беше, че така рафинерията прави малка, но гарантирана печалба.

А „Литаско“ генерираше годишна печалба от около 2 млрд. долара от разликите, а не плащаше данъци у нас, тъй като не е български субект. Но под натиск от Асен Василев схемата бе променена, за да остава печалбата в България и съответно да се плаща голям данък. Компромисът да се удължи дерогацията за европейската забрана за вноса на руски нефт бе държавата да иззема като печалба разликата в цената на суровия петрол и на нефтопродуктите на 50%.

След като падна дерогацията, схемата си остава същата - „Литаско“ продължава да е собственик на горивата, съответно генерира печалба у нас. Подозирам, че причината за срещата между „Литаско“ и българската държава не е само да се разреши спора около невърнат заем, а по-скоро да се договори тази нова схема за трансферно ценообразуване. Така, дори и да влязат в сила американските и британските санкции, финансовите интереси на „Литаско“ няма да бъдат засегнати.

Разбира се, всичко това са само външни хипотези, тъй като ние нямаме никаква информация от държавата какво точно се случва. Не можем да разберем защо компанията е на толкова голяма загуба. Всъщност няма обективни обстоятелства за подобно развитие. Пазарният дял на компанията остава доминиращ.

Министър Пулев се закани въпросният международен одит да каже и защо рафинерията е на загуба, къде потъват парите.

Не мисля, че ни трябва международен одит, за да го разберем. Рафинерията е най-големият вносител на ДДС и приходната агенция знае точно какви продажби се случват, на какви цени. Митниците също имат необходимата информация за цените на нефта, който се внася, и тези на горивата, които се продават на пазара на едро.

Как ние изчислихме печалбата на „Литаско“ от 2 милиарда. Цената, на която се осчетоводява нефтът от митниците, можеше лесно да се изчисли от отчетите на Националния статистически институт. Като знаеш какво количество нефт е влезнал в страната, каква му е съвкупната стойност, можеш да изчислиш единичната цена на нефта и тя беше 20% по-ниска, отколкото международните котировки. А цената на горивата беше на средните нива на Европейския съюз. С разликата изчисляваш маржа на печалбата. НАП и митниците в реално време знаят за всеки литър какъв е маржът на печалбата.

При пазарен дял на „Лукойл“ от около 3/4 просто няма начин компанията да е на оперативна загуба. Всички големи дистрибутори в България купуват от „Лукойл“. Дори да се вземе предвид отстъпката, която рафинерията дава с условието дистрибуторите да не купуват от другаде, тя не може да доведе до подобни огромни загуби.

А и сега около кризата с Иран маржовете на рафинериите са исторически много по-високи от нормалното, понеже има много ограничено предлагане на горива на пазара в Европа. В момента цените на горивата на международните пазари все още са с десетки проценти по-високи, отколкото са цените на суровия нефт. От гледна точка разлика с нормалната средна цена, защото има недостиг на горива - особено в Европа си има недостиг на горива, има и на керосин. И в тази ситуация „Лукойл“ да генерира 200 милиона евро загуба просто не е логично.  

Владислава Пеева