Не защото има доказана пряка връзка между Тесак и петимата непълнолетни, привлечени като обвиняеми по случая. Такава връзка към момента няма. А защото моделът на „лов“, унижение, групово насилие и заснемане заслужава да бъде проследен.

Историята започва далеч от Пловдив.

В Русия.

Тесак и моделът на „лов“
В началото на второто десетилетие на века Максим Марцинкевич, известен като Тесак, създава Occupy Pedophilia – мрежа, която представя действията си като борба с педофилията и защита на децата.

Human Rights Watch документира нещо много различно от гражданска инициатива за защита на деца.

Организацията е описана като разпусната мрежа от хомофобни самоуправци. От края на 2012 г. нейни участници примамват мъже или момчета на фалшиви срещи, обвиняват ги, че са гейове и педофили, унижават ги, в много случаи ги нападат физически, а действията им се заснемат и публикуват онлайн. Мишените са предимно гей мъже.

Това е ключовият детайл.

Защото Occupy Pedophilia не просто използва тема, която предизвиква силна обществена реакция – защитата на децата.

Тя превръща обвинението в педофилия в инструмент за дехуманизация.

Човекът отсреща вече не е човек.

Той е „педофил“ или гей.

А след като бъде поставен този етикет, унижението и насилието могат да бъдат представени като форма на справедливост.

Human Rights Watch описва случаи, при които жертвите са били примамвани на срещи, обвинявани, че са гейове и педофили, подлагани на хомофобски обиди и физически нападения. Стотици видеа от подобни действия са били публикувани онлайн. Организацията посочва и свързани групи и имитатори в десетки руски градове, както и други националистически групи, които не са пряко свързани с Occupy Pedophilia, но използват сходни методи срещу ЛГБТ хора.

Тесак умира, моделът остава

Максим Марцинкевич умира през септември 2020 г.

Но моделът, който се свързва с него, не изчезва с него.

Human Rights Watch още през 2014 г. описва свързани групи и имитатори на Occupy Pedophilia в десетки руски градове. Това е важен детайл, защото показва нещо съществено: една радикална практика може да бъде възпроизвеждана и извън първоначалната организация.

Не е необходимо всички участници да се познават.

Не е необходимо организацията да съществува в същия вид.

Не е необходимо човекът, който възпроизвежда даден сценарий, дори да познава неговия автор.

Достатъчно е съдържанието да остане достъпно.

От британските „ловци“ до Тесак

Occupy Pedophilia не трябва да се разглежда като изолиран руски феномен.

В различни държави се появяват групи, които сами се определят като „ловци на педофили“. Методът често започва по сходен начин – фалшив профил, представяне за непълнолетен, установяване на контакт, уговаряне на среща и последваща конфронтация.

Но между тези групи има огромни разлики.

Някои твърдят, че целта им е да събират информация и да я предават на полицията. Други превръщат срещите в публични разобличения. При най-радикалните случаи границата между „лов“ и насилие практически изчезва.

Във Великобритания явлението е толкова добре познато, че прокуратурата използва специалния термин Online Child Abuse Activist Groups и има отделни указания за работа с подобни случаи.

Британската прокуратура изрично предупреждава, че тези групи могат да нарушат легитимни полицейски разследвания, да предизвикат насилие срещу набелязани лица и да извършат самите те престъпления. Посочва и че техните методи могат да бъдат съвсем различни от полицейските и че доказателствата, които предоставят, трябва да бъдат внимателно проверявани.

Това е съществена граница.

Има огромна разлика между гражданин, който подава сигнал до полицията, и човек, който сам си създава фалшива самоличност, примамва набелязан човек на среща, организира група около него и го подлага на публична конфронтация.

А когато всичко това се заснема, конфронтацията вече може да се превърне и в съдържание.

Така се появява опасен модел: примамването води до конфронтация, конфронтацията се заснема, видеото стига до публика, а публичността превръща насилието в сценарий, който може да бъде възпроизвеждан от други.

Именно тук руският модел на Тесак се различава качествено.

При Occupy Pedophilia „ловът“ не е просто гражданска инициатива, която се е отклонила от закона. Той е поставен в идеологическа рамка. Мишените са предимно гей мъже, а обвинението в педофилия се използва като инструмент за тяхното унижение и дехуманизиране. Насилието се заснема и разпространява.

Така „ловът на педофили“ се превръща от метод в идентичност.

Българската следа

И тук се появява Ален Симеонов.

Той сам се представя като „ловец на педофили“ и организатор на движението „Педофилските животи нямат значение“.

Симеонов публично описва метода, който използва групата му: създаване на фалшив профил, установяване на контакт, уговаряне на среща, група, която очаква набелязания човек, последващ разпит и заснемане.

Това не е доказателство за пряка връзка с Occupy Pedophilia.

Но сходството с описания от Human Rights Watch модел е достатъчно конкретно, за да бъде проверено.

А самият Симеонов продължава да представя дейността си като гражданско движение. На неговия сайт се посочват „над 7 действали групи“ и „200+ заловени педофили“, а отделно е представено „Училище за ловци на педофили“, описано като практическо ръководство за граждани.

Тоест моделът не е останал само в архивите.

Той продължава да бъде представян като гражданска практика.

Какво казва самият Ален Симеонов

След убийството в Пловдив Симеонов категорично се разграничи от петимата непълнолетни, привлечени като обвиняеми по случая.

Той заявява, че през последните дни неговото движение е било обвинявано, че е вдъхновило убийството и че е било представяно като съставено от „инфлуенсъри, които вдъхновяват убийства“.

По думите му това е абсурдно, защото неговото движение няма нищо общо с групата младежи.

И добавя:

„Ако те бяха част от нашето движение, щяхме да ги убедим да действат по противоположния начин.“

Тази позиция трябва да бъде чута.

Към момента няма публично доказателство, че петимата непълнолетни са били част от движението на Симеонов, че са били негови последователи или че той ги е познавал.

Следователно не може да бъде направен такъв извод.

Но това не отменя необходимостта да бъде изследвано друго – какви модели са достигали до тях и откъде са ги възприели.

Тесак като модел, а не като доказан организатор

Тук е същинската следа.

Не е необходимо да бъде открита организационна връзка между Тесак и Пловдив, за да има смисъл да се изследва неговото влияние.

Възможно е такава връзка изобщо да не съществува.

Възможно е символите и препратките да са заимствани от по-широка интернет култура.

Възможно е част от тях да нямат никаква идеологическа тежест.

Но ако един и същ сценарий се появи отново, тогава сходството вече заслужава да бъде изследвано.

Защото при този модел насилието не е просто извършено.

То е произведено като съдържание.

Камерата превръща унижението в спектакъл, а публикуваното видео оставя сценария достъпен за следващия човек.

След убийството се появяват нови следи

След убийството на Георги Кузев в публичното пространство се появиха кадри и изображения, свързвани с част от средата около петимата непълнолетни.

Сред тях има символи и жестове, за които в онлайн средите се твърди, че са препратки към Тесак.

Тук обаче трябва да бъде поставена ясна журналистическа граница.

Не всеки жест има еднозначно значение.

Не всяка свастика доказва конкретна идеология.

Не всяка песен или фраза доказва принадлежност към определена група.

И точно затова тези материали трябва да бъдат проверени в контекст.

Кога са публикувани?

Кой ги е публикувал?

Какво друго има в профила?

Кои хора следват тези профили?

Какви канали гледат?

Каква музика използват?

Има ли препратки към Тесак?

Има ли материали на Occupy Pedophilia?

Има ли съдържание на български „ловци на педофили“?

Има ли връзка между тези материали и конкретните действия преди убийството?

Само така може да се разбере дали става дума за случайно заимствана интернет естетика или за по-дълбоко влияние.

Най-същественият въпрос е как са го наричали

При Occupy Pedophilia е документиран механизъм, при който обвинението в педофилия върви заедно с хомофобско заклеймяване. Именно затова сексуалната ориентация и възприемането на жертвата от нападателите могат да имат значение при изследването на мотива.

Не е необходимо жертвата действително да принадлежи към определена група.

От значение може да бъде и как нападателите са го възприемали и дали именно това възприятие е повлияло върху избора му като мишена.

Затова трябва да се установи как петимата непълнолетни са говорили за Георги.

Само „педофил“ ли е бил за тях?

Или е имало и други определения?

Използвали ли са хомофобски език?

Свързвали ли са педофилията с хомосексуалността?

Има ли подобно съдържание в телефоните и профилите им?

Това са въпроси, които не могат да бъдат заменени от предположения.

От организация към субкултура

Тук може да се намира и най-важният отговор.

Може никога да не бъде открито доказателство, че някой от петимата е бил член на определена организация.

Може никога да не бъде установен пряк контакт с човек, свързан с Тесак.

Но това не изключва възможността за влияние.

Интернет субкултурите не се нуждаят от членски карти.

Един човек гледа видео на друг.

После го споделя.

Някой копира жеста.

Друг копира начина, по който се говори за жертвата.

Трети възпроизвежда сценария.

Така организацията може да изчезне, но отделни елементи от нейната култура да продължат да циркулират.

Именно това е големият въпрос около Тесак.

Не дали неговата организация физически е стигнала до Пловдив.

А дали моделът, който е създал, е продължил да живее онлайн.