Страната се тресе и точно както по турско, когато не сме имали държава, можем да разчитаме само на комшиите си

Веселина Седларска

Как сте? Обаждахте ли се на своите близки последните дни да видите как са? На вас обаждаха ли ви се? И на мен така - всички близки сърца звъннаха да чуят кой как е. Не сме говорили дълго, просто да се чуем, да се маркираме, да изпъшкаме, 

да измием утайката от душите си, 

да си кажем някоя куражлийска дума и че най-важното е здравето, него да пазим. 

Помните ли в кои случаи си звъним така? Помним - на 10 ноември 1989 /чу ли, чу ли, не мога да повярвам!/, след голямо земетресение, на 11.09.2001 /как е възможно, божичко, как е възможно!/ 

В България се случва нещо земетръсно

 Нямаме президент, който да излезе и да каже две думи на народа си. Когато някакъв бутафорен дрон се тръшва в нива, излизат петима държавни мъже, облечени кой с каквото е набарал в гардеробната на читалищен театър, за да ни кажат, че сме застрашени. После гори склад. Мълчат. Склад на Гебрев, оня, дето руснаците се издъниха, докато го тровеха. Хак му е - като оживя, нека гледа как сега горят боеприпасите му. И всички се правят на луди - ама кой, ама как, ама защо? Патриархът разнася някаква хавайска икона, която прилича на откъсната от страниците на „Огоньок“. В България вече няма друго освен избори. Това е

единственият български отрасъл - избори

От него се прехранват и полиция, и медии, за всекиго тук са важни само изборите. А страната се тресе и точно както по турско, когато не сме имали държава, можем да разчитаме само на комшиите си. 

Снимката е на майката на едното от убийчетата в Пловдив. Да не си помислите, че съм я сложила, за да се види, че има нещо общо с Русия. Няма такова нещо, това Z е просто за украшение на профилната снимка.