Критичните суровини вече са част от голямата геополитическа конкуренция за достъп до ресурси, от които зависят индустрията, технологиите и зеленият преход. България дълго време стоеше встрани от този разговор. Стотици заявления за проучване на нови терени за редки метали отлежаваха в Министерството на енергетиката, а държавата не даваше особен знак, че вижда в добивната индустрия нещо повече от източник на концесионни приходи.

Все пак се оказва, че нещо е свършено в последно време и темата с редките минерали вече е влязла в радара на държавата. Оказва се, че с 1.5 млн. лева от приетата през 2024 г. Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ за нови изследвания от екипи на БАН и различните университети, е купено оборудване и са проведени първоначални проучвания на нови находища на критични суровини.

Какво крият българските недра

Изследвано е било Зидаровското рудно поле за наличие на критични суровини – открито е наличие на мед, кобалт, антимон, калай, телур, ванадий и платиноиди. Проучено е и наличието на естествени находища на водород в Софийското поле. Правени са и опити за извличане на критични суровини от пепелината, получена след изгаряне на въглища в български ТЕЦ, посочват от Министерството на енергетиката пред Mediapool.

Разгледано е в детайли находище на барит „Кашана“ като потенциален проект за разработване и добив на барит. Изследван е потенциалът за добив на титан и ванадий в богатите на желязо-магнезий скали от Манастирските възвишения в Югоизточна България. Предварителните резултати сочат, че след флотационно обогатяване, последвано от използване на нискоинтензивно магнитно поле, се получава магнетитов концентрат (съдържащ 40%–65% желязо, 3%–5% титан и 0,4%–0,59% ванадий), допълват от ведомството.

Проучено е и извличането на антимон от промишлени отпадъци, както и влиянието на интегрирани биосензори за мониторинг в реално време на замърсени с тежки метали води, сочи още справката.

Не всичко се оказва икономически перспективно

Отделно от това миналата година „Българският енергиен холдинг“, като собственик на мини „Марица Изток“, подписа споразумение с Университета в Северна Дакота, който да оцени възможно ли е да се извлекат редкоземни елементи от лигнитните въглища. В мини „Марица Изток“ вече са направени 400 проби от три от общо планирани десет сондажа. От тях са анализирани 120, при останалите лабораторните изследвания ще приключат до края на 2026 г.

Откритите стойности на търсените германий и галий, както и модерни въглеродни продукти (торове, синтетичен графит и графен), обаче са под средните стойности за лигнитни въглища в световен мащаб. Така към момента самостоятелен добив, базиран единствено на редки земни елементи, изглежда по-скоро не много рентабилен, обяснява пред Mediapool Станислав Станков, директор на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерството на енергетиката.

Предстоят още 12 сондажа, чакат се резултатите и от тях, за да се прецени дали има икономически потенциал за извличането на важните суровини. „Защото пък нашите въглища имат много други плюсове. Те не са толкова дълбоко под земята и процесът на екстракция е по-лесен, както и обработката им. Ще се анализира още дали това, че съдържанието на важните елементи е по-малко няма се компенсира от други фактори и все пак да добивът им да бъде икономически обоснован“, коментира зам.-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева.

Дигитализация на националния геофонд

Ведомството обаче смята, че държавата не може да е водещата в търсенето и проучването на стратегически и редкоземни елементи. Нейна работа е да очертае политиките си в тази сфера и да облекчи инвеститорите като им предостави дигитализирани всички данни за извършените още от 1950-те години геоложки изследвания, посочи перспектива за развитие на тяхната дейност и създаде условия за работата им.

Така всеки ще може да види на картата на страната какво се добива, проучва, къде има индикации за потенциални находища и какво е изследвано досега.

„Несериозно е в ХХI век Националният геоложки фонд да е на хартия. Без дигитализация няма как да говорим за оптимизация на документооборота и ускоряване на процедурите за разрешителни“, казва зам.-министърът.

По думите ѝ дигитализацията на геофонда и цялата процедура по заявяване и разглеждане на разрешителите ще помогне също така и в съгласувателните процедури и отстраняване на несъответствия в наличната информация. Дава пример как „човек, като отиде да си направи кръвни изследвания, с юзър и парола влиза и има достъп до информацията“. С дигитализиране на концесионната дейност заявителят, като получи входящ номер, ще има достъп до нещо като собствен мини портал, в който ще вижда на коя стъпка от целия процес се намира – има ли нужда от допълнителни документи и какво предстои, вместо да се пращат писма и документи на хартиен носител и да се губи време.

Отпушване на стотици забавени заявления

Станков посочва, че доскоро са били стотици необработените заявления за търсене на подземни богатства. Някои са отлежавали с години, но вече тяхното администриране е започнало и се съгласуват поисканите за проучване площи с редица ведомства за нужда от екооценка, засягат ли се пътна инфраструктура, археологически находки, елементи на отбраната. Думата имат и кметовете, които може би създават най-големи проблеми заради местните обществени нагласи. На тях постоянно се изпращат напомнителни писма, за да се отпуши затлаченият процес по изпращане на документацията за търсене и проучване за одобрение в Министерския съвет.

Вече обаче са задвижени всички внесени заявления, но кога ще има решения за тях не е ясно, понеже има голяма специфика за всеки отделен проект.

Шефът на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ във ведомството коментира, че определеният в европейския регламент за критичните суровини краен срок от 27 месеца за предоставяне на концесия за редкоземни суровини е кратък. Често става въпрос за метали и там се изискват преценки дали да се прави екологична оценка, а ако теренът е над 250 дка тя е задължителна и изготвянето и одобрението ѝ отнема време. Ако се засягат подземни води, трябва корекция на границите. Ако пък площта обхваща повече общини, трябва обществено обсъждане във всички тях на инвестиционното намерение, допълва той и признава, че често това е повод за напрежение сред местните и за протести.

Готвят се промени в Закона за подземните богатства

Енергийното министерство се надява да помогне за промяната на обществените нагласи към добивната индустрия и в момента идентифицира с компаниите от отрасъла основните опасения на заинтересованите страни. Целта на политическия кабинет на министерство на енергетиката е до края на септември да се внесат за обсъждане корекции в Закона за подземните богатства.

„Досега концесионерите не са били част от процеса на законодателни изменения – практиката е било документът се публикува за обществено обсъждане и едва тогава да се събират мнения. И се започва една размяна на становища. Нашата идея е да се облекчи на практика работата на добивната индустрия, защото тя е в основата на зеления преход, тя е във всички структуроопределящи отрасли, гръбнакът е на икономиката и националния суверенитет“, коментира Ганчева.

Тя допълва, че в дискутираните редакции в Закона за подземните богатства се предвижда също така да се повиши контролът върху добивната индустрия и очакванията са това да донесе повече прозрачност за дейността на концесионерите и така да са свали общественото и политическото напрежение около това каква продукция отчитат и какви концесионни възнаграждения плащат.

„Със сигурност инвеститорите винаги ще се сърдят, че плащат прекалено много. Държавните институции ще твърдят, че може да е повече. В икономическата логика няма справедлива или несправедлива цена, а постигната цена – където са се срещнали интересите на двете страни“, казва Ганчева. 

Владислава Пеева