Пчели измират масово заради вредители в Смолянско, алармират от сдружението “Родопска пчела”. За първи път тази година се наблюдава и синдромът на празния кошер. Според опитни пчелари пораженията са вследствие на инвазия от акари. На места пчелните семейства са напуснали кошерите, оставяйки ги напълно пусти. А в такъв случай отлетелите пчелни фамилии са обречени на гибел през зимата. Родопчани предполагат, че мащабната зараза е заради некачествени препарати срещу вредителите или заради сериозен екологичен проблем. “Те са барометър за чистотата на околната среда”, казват от сдружението.
"Пчелите бяха перфектни до около 22 август", разказва Карамфил Хаджийски – пчелар от 30 години. Тогава по случайност в Райково се срещнал с доц. д-р Олга Петкова – учен в областта на пчеларството, допреди години работила по селектирането в Комплексната опитна станция на Смолян. Петкова изявила желание да види пчелина, който се намира в района на Киселчово, на границата. Останала възхитена от състоянието на семействата. След това Хаджийски заминал за един месец в Норвегия. Когато на 26-ти септември отишъл да ги нагледа, останал поразен. Половината пчели ги нямало. Основната причина според него е нашествие на акар. Противопаразитните лентички, които сложил за да ги предпази, не свършили никаква работа. Оказали се менте. “Намерих умрели пчелите в 15 от кошерите, а в другите 15 “вземаха-даваха”. Поражения имаше и на пчелите, и на пилото”, разказва Хаджийски. Акарите “Вароа якобсон”, които идват от Азия след бомбардировките от Хирошима и Нагазаки, преминават през Русия, мутират вероятно от Чернобил и нападат тук и в целия свят. Те нанасят най-големите поражения. Този акар като се забие в тялото на пчелата, пробива хитина, прави рана и изсмуква хемо лимфата, тоест кръвта й. Наред с това вкарва и още бактерии – вторични последици от първичното пробиване на кортикулата. Аз се обадих в “Прима вет” в София и им казах за проблема с лентичките. Сигнализирах, за да вземат мерки. А аз се погрижих за пчелите. Смених лентичките със сръбски, които в България се водят нерегламентирани, понеже Сърбия не е член на ЕС, но техните са перфектни. Стопираха заразата веднага. Напръсках и с оксалова киселина, но щетите са налице", сподели пред колегите си пчеларят. “От акара пчелите измират, няма възпроизводство, има поражения и на малките, които са в питата – това е пилото. В него трябва да иззимуват до април месец. Но те са поразени, не излизат, стават безкрили. Даже част от тях биват изхвърлени. И просто семейството се стопява за отрицателно време. Защото инвазията дори за един месец е много мощна. Женският акар постоянно снася. Като снесе в едната килийка, излиза и влиза в другата, в пилото – и поразява цялата система. Това е истината”, споделя Карамфил Хаджийски. При него щетите са на 50%. Негови колеги обаче имат и по-големи поражения – и 80%, и 100%. С точност обаче ще се прецени през април-май месец догодина. От заразата пчелите имат все едно инфектирани рани и не се знае колко от тях ще оцелеят. Друг смолянски пчелар също се оплаква, че две пчелни семейства са му отлетели вследствие на мощно опаразитяване. Те търсят място, където да оцелеят, но няма да намерят. Дори да отидат в хралупа, там няма мед, няма запаси и през зимата ще измрат.
По груби сметки за дружеството “Родопска пчела” в Смолянско стотици кошери са поразени. За хората, които не са регистрирани в него, се предполага, че имат същия проблем.
По данни от шефа на УС на “Родопска пчела” Иван Бялков редовните членове на дружеството са регистрирали около 1 200 кошера. В региона са общо към 1 800 кошера, но с точност бройката им не може да се каже колко е. Според него проблемите идват от започналата комерсиализация на сектора в страната. “По различни програми се отпускат средства и хората доста се нахвърлиха на печалба. Стигнаха до 500-1000 кошера и нагоре. В България има няколко човека с по около 5 000 кошера. Това иска ресурс за поддръжка и обслужване. Не може обаче на тези 5 000 кошера да им следиш редовно здравословното състояние, не може да бъдеш непрекъснато в час какво става с тях”, смята Бялков. Но като цяло проблемът според него е и от промяна на климата. Започват да се появяват и болести, които не са забелязвани досега. “И ние се хващаме неподготвени. Но в основата е човекът и неговото грубо посегателство върху природата”, коментират от сдружението.
От задругата казват, че за чистота на породата “Родопска пчела” вече не може да се говори, тази тема трябва да се забрави. “Родопска пчела” беше тогава, когато д-р Олга Петкова беше в Смолян. Оттам-насетне е зоологическа градина, казват пчелари от района. “Ефрем Моллов е член на нашето дружество. Когато го потърсим, се отзовава, добър колега е. Но той работи по друг начин. Неговите пчели основно са в Гърция. Занимава се с производство на майки. Там нещата са съвсем различни”, казват в Смолян. Сега за чистота на породата можело да говорят само полските им колеги, където има остров с развъдно пчелно стопанство, което е единствено в кръг с радиус 30 км.
В България унищожиха расата и институциите много помогнаха за това. В момента няма научна дейност. Докато сърбите са се учили на пчеларство от нас, сега ние се учим от тях, категорични са колегите им в Смолян. Пчеларите даже стигат до крайност, твърдейки, че най-добрата храна, дадена от Господа на човека, вече я няма в България. “Онова, което купувате като мед, е отрова, канцерогенен продукт. Пише със ситни букви, но всичко е ментак. Вие си купувате на детето храна, но му купувате канцерогенен продукт. Мед трябва да купувате само от човек, който ви е познат, за който сте сигурен как отглежда пчелите и каква технология ползва. В България няма контрол. Продават и прашец, но дали този прашец е от Китай, дали е от Тайланд, не знаем. Ако е от Сърбия – е добре. Пчелно млечице – да се забрави. В никой случай да не се купува, продава се търтеево млечице – цедят далаците, месят с мед, с прополис и го продават за пчелно млечице. Да изкараш пчелно млечице е къртовски труд, много трудоемко е за производство му” – обясняват в надпревара истински пчелари.
64-годишният Младен Башев от с. Люлка: При мен се получи синдромът “празен кошер”
Към края на септември началото на октомври отидох на пчелина. Бях ги оставил за месец, понеже събирахме дърва, готвихме се за зимата. И взех захар да ги подготвя за зимата. Добре че не бях го направил предварително на сироп, че щях да го хвърля. Викам си: “Чакай първо да видя каква е обстановката”. Като отидох, се ужасих – масово напуснали кошерите. Бяха останали по 10-20 килии, майка. Всичко друго празно. Изоставили храна, прашец, мед, люпещото пило – загинало. От 32 кошера едва-едва събрах за един кошер и той едва ли ще изкара зимата. Докарах кошера при нас, в избата на топло.
Според мен обяснението не е както се смята, че е от акароза. Външният акар се вижда с обикновено око. Аз съм водил борба с него. Пролетта съм слагал ленти. Под пилото съм търсил да видя има ли акари или не. За мен е нещо необяснимо. Съмнявам се в трахеен акар, защото той не е видим. Пчелите не могат да се хванат да се изследват. Те бягат и не се връщат в кошера. Другата причина е замърсяване на околната среда. Пчелите почват да бягат. Те са барометъра на околната среда. Може да им са се отразили тези киселинни дъждове, които паднаха тук. А и захарта, с която ги подхранваме, може да е менте. Не може със сигурност да се каже. Това са съмнения, не твърдения.
От 1958 година сме имали пчели, от 9-годишен съм помагал на баща ми. Но винаги сериозно съм се занимавал с пчели. Ние се срещаме с много колеги от сдружението “Родопска пчела” и споделяме. Познавам се с пчелари от Серафимово, от Киселчово и от други населени места. Оплакват се и други колеги. Щетата при мен е 100%. Защото този кошер, дето съм го оставил, едва ли ще оцелее през зимата, защото е с много малко пчели и не могат да се топлят. Досега не съм зазимявал пчели на две рамки, и то непокрити плътно. Това е разсипия. 32 кошера ми отидоха. Нямам надежда вече. Май ще се откажа от пчеларството. В последните години назад върви, та не напред.
Автор: Анита Чолакова
Вестник "Отзвук"
