Отново сме на прага на предизборна кампания. И въпреки че много от нас очакваха парламентарните избори да изпреварят европейските, вече е сигурно, че ще изберем нови евродепутати, преди да гласуваме за български. Също така сигурно е обаче, че политическите дебати ще са фокусирани много повече върху вътрешните ни проблеми, отколкото върху тези на Европа. Натрапчивото усещане за предсрочни парламентарни избори витае във въздуха и всички партии ще се опитат да го употребят в своя полза. А това означава, че ще станем свидетели на нови висоти (или дълбочини, в зависимост от начина, по който гледаме на тях) в изричането на заблуди, полуистини и откровени лъжи.
Официално предизборната кампания все още не е започнала, а вече имаме първите уличени. ЦИК заличи регистрацията на Българска демократична общност, Партия на българските комунисти и Национал-демократична партия заради недостатъчен брой валидни подписи.
А след като ЦИК даде възможност всеки да провери дали присъства в списъците за регистрация на някоя партия се оказа, че едва ли има такава, която да не си е измислила поне един привърженик. Можем само да гадаем какъв е бил броят им, когато необходимите за регистрация подписи бяха много над сегашните 2500. Измислените привърженици не са новост. Едва ли за някого ще са изненада и популизмът, демагогията и всички други трикове за изкривяване и пренебрегване на истината, които са се превърнали в неизменна част от тактиката за "спечелването на сърцата и умовете" на избирателите.
С това почти свикнахме. Онова, което поражда изумление, е
колко често политиците лъжат
и след това отказват да признаят, че са излъгали
В повечето случаи, поне по техните думи, виновен се оказва преносителят на съобщението. Медиите са преувеличи, изкривили, усукали, извадили извън контекст или направо пристрастно са тълкували думите им...
Скоро пример в това отношение даде министър Йовчев. От трибуната на Народното събрание вътрешният министър защити служителите си от І РПУ, прочитайки доклад, който се оказа неверен. Запис от приемната на районното управление недвусмислено показа, че служителите на реда са лъжесвидетелствали. Така, за минути, се руши доверието в институциите. Сега дори министър Йовчев да подходи към случилото се с цялата възможна строгост на закона (както е и редно да постъпи), това няма да възвърне авторитета на МВР.
Всички подобни случаи през годините доведоха до това, че ако трябва да посочим един въпрос, по който обществото е единодушно, то това е, че политиците лъжат. Консенсусът е пълен. Лъжата е вездесъща. Тя е навсякъде – от междуличностните до международните отношения. Мъчителният въпрос е:
Защо го правят,
когато знаят, че ще бъдат разкрити?
Ако в епохата на интернет, с неговата армия от наблюдатели, политиците вярват, че няма да бъдат забелязани, заключенията за интелекта им не биха били ласкави. И все пак, макар да сме недоволни от тях, няма как да кажем, че всички те са глупави. Обяснението "глупост" не е удовлетворително – дори да не ги наречем умни, можем да се съгласим, че повечето от тях са достатъчно съобразителни.
Повечето от тях обаче са и нарцистични. Обичат да са в центъра на вниманието, да бъдат снимани и коментирани. Понякога са арогантни, виждат себе си като специални, изискват особено отношение. Приключенията на Волен Сидеров например ясно илюстрират тази теза. Може би високото им мнение за себе си ги кара да вярват, че са прави, дори когато не са, и да разчитат, че ако бъдат хванати в лъжа, от това няма да последва нищо.
Трябва да признаем, че имат основание. Освен че са запознати с пословичната "ефективност" на правораздавателната ни система, те знаят, че поддръжниците им ще им вярват, дори да има неопровержими доказателства за противното. Твърдите привърженици на дадена политическа сила обикновено "живеят" на групи – следят едни и същи електронни и печатни медии, общуват с хора с подобни на техните възгледи – и това ги предпазва от неудобна информация.
Това обяснение обаче също не е съвсем пълноценно. Нали главната цел на всяка партия би трябвало да бъде привличането на нови, колебаещи се избиратели, които ползват различни източници на информация? А за разлика от вестника и телевизията мрежата помни вечно. Интернет пази информацията (вярна или не) и дори да сме забравили или пропуснали дадено събитие, можем лесно и бързо да достигнем до него.
В този капан наскоро попадна министър Андреева като заяви: "Никога не съм казвала, че държавата ще поеме пълния размер на здравните вноски за деца." Но онлайн архивът на БНТ пази изказването й в сутрешния блок от 14 август миналата година, което гласи: "От догодина държавата ще покрива изцяло здравните вноски на децата." За радост това, че министър Андреева е забравила думите си, няма да влоши лечението на децата. Независимо колко средства получава от държавата, здравната каса е задължена да се грижи за здравето на всички до 18-годишна възраст.
Засега шикалкавенето и изопачаване на истината от нашенските политици не влияе фатално върху начина ни на живот. Те все още не са достигнали онези нива на самочувствие, които биха им позволили да използват техники като така наречената "голяма лъжа". В "Майн кампф" кръстникът й Хитлер я описва с думите:
"В голямата лъжа винаги има
голям заряд на достоверност"
защото "хората не могат да повярват, че безсрамието да се изопачи истината може да бъде толкова голямо".
Това не е само историческо минало. През последните месеци в рамките на тази тактика Владимир Путин води цялата си външна политика. Принципът е същият като при Хитлер – отричаш очевидното. Казваш например, че появилите се на чужда територия въоръжени и униформени хора без обозначителни знаци нямат нищо общо със страната ти, въпреки че целта им е мигновен референдум за присъединяване именно към нея. Когато източникът се смята за легитимен, хората са склонни да заключат: "не е възможно да се лъже така дръзко, все трябва да има нещо". В полза на лъжата работи и фактът, че изречена уверено и многократно, тя надживява своите разобличители.
Това е и винаги е била тайната на световните заблуди. Не само в Русия вярват на Путин, както не само в Германия са вярвали на Хитлер. Защото, освен че е дълготрайна, голямата лъжа е бърза. Казващият истината търси доказателства – за това трябва време. Лъжещият действа светкавично. Затова по думите на Марк Твен
"лъжата може да обиколи половината свят,
докато истината си обуе обувките"
В този смисъл принос, макар и косвен, за лъжите на политиците имаме и ние, гражданите. Причините, криещи се в самите нас, са няколко. Една от тях е, че "истината боли" и хората предпочитат да се предпазват от неща, които ги карат да се чувстват зле. Друга е, че ние по природа сме склонни да се доверяваме. Това е психологически механизъм, необходим за да съществуваме, който обаче ни прави лесна мишена за мошеници и политици. Не на последно място, причина е и мързелът. Проверката на факти изисква умствено и физическо усилие.
В крайна сметка, политиците лъжат, защото тази тактика работи. Повечето от тях отдавна са се отказали да спазват максимата на Джордж Вашингтон, че "честността винаги е най-добрата политика".
Има, слава Богу, градации в падението. Българските политици лъжат, но все още са далеч от размаха на Хитлер или Путин. Едва ли например има министър или лидер на голяма партия, който да е в състояние да приложи на практика подхода на Хитлер, както е описан от американската служба по стратегическо планиране още по време на Втората световна война:
"Неговите основни правила са: никога не оставяй публиката да се успокои; никога не признавай грешката или нещо лошо; никога не признавай, че може да има нещо добро в твоите врагове; никога не оставяй пространство за алтернативи; никога не приемай обвинения; концентрирай се върху един враг и го обвинявай за всичко лошо."
Този мащаб засега ни е подминал. Причините са много, но една от най-важните е, че организираното гражданско общество у нас се научи да "страхува" политиците си. Лъжата, ако е съпроводена с отчетливи рискове за обществото, веднага произвежда реакция, която пък води до отстъпление от страна на властта.
Макар привързани към лъжата, политиците ни поне не са социопати. Лъжат, защото вярват, че нечестността е най-добрата политика за печелене на избори.
