Брайън Милс се връща в киносалоните в третото издание на франчайза „Твърде лично”. Ако в първите два филма той раздаваше правосъдие в Париж и Истанбул, този път, продуцентът Люк Бесон е избрал за театър на действието Лос Анджелис.

Попаднал в коварна клопка и жертва на макиавелична манипулация, пенсионерът-разузнавач е заподозрян в убийството на бившата си съпруга Ленър (кратко, за съжаление, присъствие на Фамке Янсен). Пренеприятните обстоятелства настъпват в момент, в който Милс (Лиъм Нийсън), утвърждава дружбата си с нея, въпреки развода и различията в подхода за възпитаването на дъщеря им Ким (Маги Грейс).

И тъй като полицията не вярва на сълзи, ситуацията е доведена до критичната точка, в която се налага човекът със „специалните умения” придобити в съответните служби на САЩ, да проведе самостоятелна и бърза анкета, за да разобличи представители на руската мафия и безскрупулен американски бизнесмен.

Милс се оказва прозорлив следовател с бързи реакции, докато Франк Доцлер (Форест Уитакър), инспекторът от ФБР натоварен с оперативното разследване, е също толкова прозорлив, но с малко по-забавени реакции. Тази малка разлика е допълнителен източник на драматургично напрежение и резултатът е трилър в най-добрите традиции на жанра.

Любителите на сериите продуцирани от Люк Бесон със сигурност ще прекарат приятно време в киносалона. Режисьор на третия опус за Брайън Милс е Оливие Мегатон, eдно от остриетата на творческата група около френския киномагнат, комуто дължим между другото „Транспортер 3”, „Твърде лично 2” и „Колумбиана”.

С вещина и усет за темпо, той създава динамичен разказ с няколко неизбежни и кратки отклонения-пълнеж пренасящи зрителя в мелодрамата и семейно-философския жанр.

„Твърде лично 3” продължава стила на комиксовите приключения на бившия агент Милс, като обединява сравнително интензивна мисловна дейност и активно действие. Историята е наниз от взаимнозаменяеми сцени, разказани във високия ритъм, заявен в първите два филма от поредицата.

Преследванията с автомобили, престрелките и ръкопашните схватки не предлагат нищо ново, но поддържат високото равнище на класици като Джеймс Бонд и Джейсън Борн. Лиъм Нийсън носи ролята си на шериф-отмъстител с професионализъм и авторитет. Въпреки слабата възможност за нюансиран психологизъм, той остава верен на театралното си минало и успява да се превърне в симпатичен килър, загрижен за членовете на семейството си и за собствената си неприкосновеност.

Очевидно, натрупванията през последните няколко години творческа дейност имат своя принос в превъплъщенията му в екранни персонажи, боравещи с огнестрелно или хладно оръжие. Неговите противници са по-скоро карикатурни образи и архетипи на злосторници. За болшинството от тях не е нужно да произнасят реплики на руски език, за да стане ясно националната им принадлежност, а социалната им характеристика (нека я наречем „полицейско досие”) може да се разчете благодарение на неизбежните татуировки с черковно-славянски мотиви.

Бившият агент Милс обикновено е в единоборство с криминални елементи и представители на организираната престъпност от балкански произход. Този път конфликтът остава, и е допълнитело оцветен с враждебното присъствие на Градската полиция, на Федералното бюро за разследване и на Централното разузнавателно управление.

Това създава повишена трудност за него, но пък представлява чудесна възможност на зрителя да се убеди в качествата на главния герой, да предвкуси победата над всесилните институции и да изчака тържеството на правдата, както в почти всички детски приказки.