Учени искат да замразят Северния полюс отново

Отчайващите ситуации налагат отчаяни мерки. Температурите на Северния полюс достигнаха 20 градуса по Целзий.

Но вместо да стоят и да гледат как ледът изчезва в морето с безпрецедентна скорост, учените измислиха налудничав план за повторното замразяване на Арктика, чрез монтирането на 10 милиона помпи задвижвани от вятъра. Те трябва да разпръскват морска вода над повърхността, за да попълнят запасите от морски лед.

“Единствената ни стратегия в момента е да убеждаваме хората да се откажат от изгарянето на изкопаеми горива. Това е добра идея, но не е достатъчна, за да спрем изчезването на арктическия лед”, казва Стивън Деш – изследовател от Държавния университет в Аризона.

Според доклада на учените, 10-те милиона помпи ще добавят около метър нов лед върху съществуващия слой, това трябва да спаси региона от ефекта на непрекъснато покачващите се температури.

На по-дебелият лед му е нужно повече време да се разтопи, а това означава, че опасността всичкият морски лед да изчезне от Арктика през лятото е значително намалена.

Екипът пресмята, че изпомпването на 1.3 метра вода върху повърхността ще доведе до образуването на слой с дебелина 1 метър. Това прави по 7.5 кг вода в секунда или 27 тона в час.

Половината от арктическия лед в момента е със средна годишна дебелина от едва 1.5 метра. По тази причина добавянето на още 1 метър в рамките на 1 зима, би внесло значителна промяна.

Добяването на 1 метър лед, е като да се върнем със 17 години назад във времето.

Изпълненито на плана върху цялата територия на Арктика в началото на 30-те години ще върне часовниците до наши дни.

Но колко помпи ще са необходими за целта ? Цифрите са умопомрачителни.

Областта от Северния ледовит океан е с площ от 107 квадратни километра. Ако помпите бъдат монтирани върху 10% от тази площ, ще са необходими близо 10 милиона устройства. За разпределянето им из цяла Арктика ще нужни 100 милиона помпи.

За тази цел трябва да бъдат направени турбини с перки от 6 метра в диаметър, изработени от стомана с тегло 4000 кг. За да се носят безпроблемно по водата, ще са необходими шамандури с приблизително същото тегло стомана. Изчислено е, че за едно устройство ще са нужни около 10 000 кг стомана.

За производството на 10-те милиона помпи, ще са нужни грубо 10 милиона тона стомана годишно. Ако помпите бъдат разпръснати из цяла Арктика, количеството скача на 100 милиона тона.

За сравнение, САЩ произвеждат близо 80 милиона тона стомана на година, а световното производство възлиза на 1 600 милиона тона.

Това не е първият случай, в който учените обмислят сериозно да преобразят Арктика в отговор на глобалното затопляне, предизвикано от човешката дейност.

Предишните предложения включваха разпръскване на ярки аерозолни частици над леда, с цел да отразят обратно слънчевата радиация в космоса, а също и създаване на изкуствени облаци над региона, които да попречат на топлината да достигне повърхността.

Предполагаемата стойност на новия проект е около 500 милиарда долара. Това означава, че множество правителства по света трябва да отпуснат средства, за да бъдат покрити астрономическите разходи за монтирането на гигантската охладителна система в Арктика.

Тъй като районът се затопля по-бързо от всички други на планетата, политическите усилия за намаляване нивата на въглеродните емисии се оказват недостатъчни, а ние рискуваме да изгубим голяма част от летния лед в Арктика през следващите 2 десетилетия.

Това ще окаже влияние не само върху местните екосистеми, но и върху света като цяло.

Не само че ще изчезнат вече застрашени видове като белите мечки и арктическата треска, но ако ледът се разтопи, ще изгубим един от най-големите земни механизми за отразяване на слънчевата радиация обратно в космоса.

През 2016 е регистрирана най-малката до момента разлика между температурите в Арктика и тези в Северна Америка, Европа и Азия.

Това предизвиква екстремни климатични условия в близост до екватора, като горещи вълни, суши и обилни снеговалежи.

Сред екстремните събития, за които се предполага, че са свързани със събитията в Арктика, са калифорнийската суша, снежните зими в САЩ и Сибир, както и наводненията във Великобритания.

Учените са категорични, че правителствените планове за справяне с последиците от климатичните промени няма да са достатъчни за спасяването на Арктика, защото районът вече се затопля два пъти по-бързо, в сравнение с климатичните модели, изготвени преди няколко години.

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    На
    Наблюдател
    1 0
    15:57, 15 фев 2017
    "Северния ледовит океан е с площ от 107 квадратни километра". Това е кръг с диаметър 11.7 км., което е може би разстоянието до Въгларово. Може ли тоя океан да е с такава площ? Или за журналистите няма разлика между метър и милиметър.

Случаен виц

Последни новини