Моника Люински за цената на глобалния срам (видео)

На тази планета има сигурно милион любовни истории за шефа и хубавата жена в офиса. Сигурно и в момента се случва някоя от вариациите. Но Моника Люински е първата жертва на глобалната информираност. Защото нейният шеф е американският президент. А действието се развива точно в момента, когато интернет общността се заражда.

"Нито един ден не минава, в който да не ми се напомни за моята грешка и аз искрено съжалявам за нея.

През 1998 след като бях запратена в една малко вероятна романтична история, бях запратена и пред погледа на политическия, юридическия и медийния водовъртеж, по начин, невиждан дотогава. Спомнете си, само няколко години по-рано новините се консумираха по три начина: с четене на вестник или списание, със слушане на радио или с гледане на телевизия. Това беше. Но моята съдба не бе такава. Скандалът ви беше представен с дигиталната революция. Това означаваше, че можем да достигнем цялата информация, която искаме, когато я искаме, по всяко време и навсякъде. И когато историята гръмна през януари 1998, тя гръмна онлайн. За първи път традиционните новини бяха узурпирани от интернет за основна новинарска история. Клик, който се отрази по целия свят

Това за мен ознчаваше, че за една нощ се превърнах от напълно обикновен човек в публично унижена в световен мащаб фигура. Аз бях първата, загубила личната си репутация в глобален мащаб почти мигновено.

***

Публичното засрамване като кръвен спорт трябва да спре и е време за намеса в Интернет и в нашата култура.

Промяната започва с нещо просто, но не е лесна. Имаме нужда да се завърнем към нашите отдавнашни ценности: съчувствие и емпатия. Онлайн имаме дефицит на съчувствието и криза на емпатията.

***

В онлайн пространството можем да отгледаме влияние на малцинството, ако станем застъпници. Да станем застъпници означава, вместо да проявяваме зрителска апатия, да постваме позитивни коментари за някого или да докладваме ситуации на тормоз. Повярвайте ми, съпричастните коментари помагат за отслабването на негативността.

Можем също да противодействаме на тази култура, подкрепяйки организации, които се занимават с този тип проблеми, като фондацията "Тайлър Клементи" в Щатите. "Анти-тормоза про" в Обединеното кралство и "Проект Рокит" в Австралия. Говорим много за нашето право на свобода на словото, но трябва да говорим повече за нашата отговорност за свобода на словото. Всички искаме да бъдем чути, но нека признаем разликата между говоренето с умисъл и говоренето за привличане на внимание. Интернетът е магистрала с ускорен трафик за импулсите, но онлайн, показването на емпатия към другите носи ползи за всички нас и спомага създаването на по-безопасен и по-добър свят. Трябва да комуникираме онлайн със съпричастност, да консумираме новините със съпричастност и да кликаме със съпричастност."

По разбираеми причини коментарите под това видео в YouTube са забранени. Очевидно за Моника Люински времето да получи подкрепящи коментари не е настъпило все още.

Има български субтитри (и много други езици), но вероятно ще трябва да си ги включите сами от плеъра  - с CC и после избор на език в горния ляв край на видеото.

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини